Професор Масимо Тистарели работи в университета в Сасари (Италия). Той е помощник–редактор на три научни списания, както и съавтор на повече от 100 научни труда. Неговите проучвания са свързани с начина, по който хората разпознават лица и извършват привидно лесни движения, като хващането на топка. Също така проектира зрителни системи за роботи, които да наподобяват човешката. Ето как отговори той на някои въпроси на списание „Пробудете се!“ относно работата и вярванията си.

— Каква религия изповядваше семейството ти?

— Родителите ми бяха католици, но не ходеха на църква. Като младеж, бях по–скоро атеист. Учеха ме, че животът е възникнал чрез еволюция, което приех за факт. Макар че не вярвах в съществуването на Създател, дълбоко в себе си осъзнавах, че трябва да има нещо по–висше от нас. За да разбера какво е то, започнах да изследвам будизма, индуизма и даоизма, но ученията им не ми дадоха задоволителен отговор.

— Какво събуди интереса ти към науката?

— Още от дете се възхищавам от машините. Понякога разглобявах играчките си, захранвани с електричество, и после ги сглобявах отново. Също така, тъй като баща ми беше телекомуникационен инженер, го обсипвах с безброй въпроси относно принципите на действие на радиото и телефоните.

— Какво включваше работата ти като учен?

— Учих електроника в университета в Генуа, след което подготвих докторска дисертация за проектирането на роботи. Специализирах се в проучванията на човешката зрителна система и в разработката на системи, които да я наподобяват.

— С какво те заинтригува зрителната система?

— Тя е изключително сложна и в нея не се включват само очите, но и процесите за обработка на видяното. Да разгледаме какво става, когато се опитаме да хванем топка. Докато бягаме, за да я уловим, лещата на окото фокусира образа на топката върху ретината. Начинът, по който този образ се мести върху ретината, зависи от движението на топката и на окото. Разбира се, обикновено не изпускаме от очи топката. Тогава образът ѝ върху ретината остава неподвижен, докато всичко останало „се движи“.

Същевременно зрителната ни система изчислява скоростта и траекторията на топката. Изумително е, че тези изчисления започват в ретината, тъй като окото измерва движението на топката спрямо заобикалящата я среда. После зрителният нерв предава импулсите, създали се в ретината, в мозъка, който обработва информацията и изпраща команди, за да хванем топката. Сложността на процеса е наистина смайваща!

— Какво те убеди, че има Създател?

— През 1990 г. бях за няколко месеца в Дъблин, защото трябваше да направя проучвания в колежа „Тринити“. На път за къщи със съпругата ми Барбара обсъждахме бъдещето на децата. Решихме също да посетим сестра ми, която е Свидетелка на Йехова. Тя ми даде екземпляр от книгата „Животът — как е възникнал? Чрез еволюция или чрез сътворение?“ *. Старателните проучвания, проведени за написването на книгата, ми направиха голямо впечатление. Тогава осъзнах, че съм вярвал безпрекословно в еволюцията. Например смятах, че вкаменелостите дават солидни доказателства за еволюцията. Но не е така. Наистина, колкото повече изследвах теорията за еволюцията, толкова повече се уверявах, че тя е по–скоро преувеличена идеология, отколкото факт.

Замислих се върху работата си с роботите. Чии идеи се опитвах да наподобя?

Тогава се замислих върху работата си с роботите. Чии идеи се опитвах да наподобя? Никога не бих могъл да създам робот, който да може да хване топка точно като човек. Роботът може да бъде програмиран да улови топката, но само при строго определени условия. Ако се намира в условия, които не са му зададени, той няма да може да се справи. Умението ни да учим далеч превъзхожда способностите на машините, а те имат конструктор. Този е само един от многото факти, които ме накараха да стигна до заключението, че има Създател.

— Защо стана Свидетел на Йехова?

— До известна степен, защото с Барбара ни харесваше, че Свидетелите задълбочено проучват нещата. Особено силно впечатление ми направиха изследванията, които те правят при изготвянето на изданията си. А хората като мене, които искат да изследват из основи даден въпрос, харесват по–обширните проучвания. Например много интересни ми бяха пророчествата в Библията. След като ги изследвах, се убедих, че Библията наистина е от Бога. През 1992 г. с Барбара се покръстихме като Свидетели на Йехова.

— Научните изследвания отслабиха ли вярата ти?— Напротив, науката укрепи вярата ми. Да обърнем внимание например как разпознаваме лицата. Бебето развива тази способност само няколко часа след раждането си. Всеки човек би могъл веднага да разпознае свой приятел, дори той да се намира сред тълпа от хора. Може даже да разбере как се чувства. Въпреки това може да не осъзнаваме напълно, че за този процес се изисква обработване на огромно количество информация за кратко време.

Напълно съм убеден, че зрителната система е безценен дар от Йехова Бог. Неговите дарове, сред които е Библията, ме подбуждат да му благодаря и да говоря с другите за него. Все пак чувството ми за справедливост ми подсказва, че той заслужава цялата слава за всички свои творения.