Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2006 12:57 - Готови ли сме за брак ?
Автор: merita Категория: Тя и той   
Прочетен: 2361 Коментари: 2 Гласове:
0



Построяяването на една сграда може да бъде скъпо, но и нейната дълготрайна поддръжка също може да бъде скъпа.Същотко е и с брака.Да се ожениш вече само по себе си изглежда предизвикателствоно подържането на брачните отношения години наред е също нелека задача за която ние не винаги оказва се сме потготвени.Какво означава подържането на такива взаимоотношения?Важен фактор е трайното обвързване.
Ето как Библията описва брачните взаимоотношения:
Битие 2:24
  24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
Да ако се замислим върху смисъла на тези думи ще стане ясно каква голяма отговорност поемаме когато се обвържем трайно.Ако не сме готови за едно трайно обвързване то не сме готови за брак.
Второзаконие 23:21
  21. Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и неизпълнението му ще ти се счете за грях.
Идеята за сериозно обвързване може да плаши мнозина.Но ако обичаме човека до себе чувството за обвързаност ще кара членовете  на една двойка да искат да са заедно в добри и лоши времена.

1 Коринтяни 13:4
  4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
За да живеем според това обвързване безпорно е необходима зрялост.
Възниква въроса на каква възраст е подходящо да се сключи един брак?Много от онези които се женят твърде млади , установяват , че само след няколко годининуждите и желанията им , както и тези на партньора им са се променили.Изчакването с брака при всички положения е необходимо ако все още не сме си отговорили на някой важни въпроси като:
Какви черти самите ние притежаваме които могат да допринесат за един успешен брак?
Какъв партньор ще бъдем самите ние в брака?
Какъв партньор търсим за себеси?Какви моралницености искаме да открием в него?
Какви цели имаме за себе си и как съвместното ни съжителство ще помогне да ги постигнем?Какви са тези и на партньора ни? и т.н
Важен етап преди да решим това дали да сключим брак е т.н ходене.
Това е времето в което имаме възможност да опознаем човека да себе си.
Това е време в което прекарваме заедно но и време през което имаме възможност да тестваме отношенията си.
Какво е наистина мъдро да се търси обаче на този етап?
Нека си представим два инструмента.Ако те са правилно настроени всеки един от тях може да изсвири прекрасно солова мелодия.Например пиано и китара.Какво ще се случиако тези инструменти свирят заедно.Сега те трябва да се настроят един спрямо друг.Същото е и с партньорите.
Всеки един от нас трябва да е работил за  да настрои своите индивидуални черти на характера като личност.
Едно от нещата например които смятам за важно е двамата партньори да имат общи вярвания и принципи.
Общата вяра дава определено силна духовна връзка.
Еклесиаст 4:12
  12. И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.
Друго важно условие са общите цели.Какви неща заемат първо място в нашия живот-пари, кариера, деца,развлечения , какво обичаме да правим в свободното си време и т.н
Дали сме подходящи един за друг се определя и от това до колко сме присписобими един към друг, а не от това до колко си приличаме.Вместо да се питаме "До колко сме съгласни за всички неща" е важно да се запитаме-"Какво ще стане ако не се съгласим по даден въпрос?"
Можем ли да обсъдим спокойно нещата или разговорите се превръжат в разгорещени спорове без реално решение.Ббиблията ни наставлява в това отношение много мъдро като казва:
Ефесяни 4:29-31
  29. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
  30. и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
  31. всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
За сега ще спра до тук .Ще се радвам на коментари ат страна на четящите !
Споделяне на опит от ваша страна ще бъде интересно !
Приложените цитати от Библията са само още едно потвърждение на моето убеждение за дълбоката мъдрост на Божието слово и полезноста от неговото прилагане в живота на хората които вярват в него.


Тагове:   брак,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Тва не - Гражданския брак
14.11.2006 12:30
Вероятността в наши дни да се ожениш, а после да се разведеш е 50 на 50. Който не ми вярва, да си изтегли филма “The Real Cost of Divorce”, има го в Арена. При положение, че, математически погледнато, има точно толкова смисъл да се жениш, колкото няма смисъл да не се жениш, питам се, аджеба, защо хората продължават да се женят? Може би обичат риска? Харесва им да делят имущество ли, не знам? Може би им харесва да останат без апартамент и да не могат да си виждат децата, или обичат унижението по време на брако-развдоното дело в съда? Излъганите очаквания? Неспазените клетви? Омразата на нейните (неговите) родители, които доскоро си наричал(а) „мама” и „тате”? Или просто си достатъчно тъп(а), за да си мислиш „Това на мен не може да ми се случи, аз го (я) обичам и той (тя) мене също”?
Това, което най-много ме дразни в гражданския брак е, че те третират като дойна крава още от самото начало - съдебни, медицински, общински, църковни, нотариални такси, свръх надценени куверти и въобще отношението на индустрията, която се издържа от брака в едно изречение може да се изрази като: „Щом си толкова тъп, че да се жениш, ще си плащаш!” На всичкото отгоре, има петдесет процента вероятност по-късно да се срещнеш и с другата индустрия – тази, която се издържа от развода.
Там отношението е още по-гнусно. Не стига дето си разбит физически, психически и емоционално, ами те ти дърпат последните кинти от ръцете и почти ги чуваш да ти казват: „Видя ли сега, набута се, ние ти разправяхме, ама ти…. така ти се пада, хак да ти е! Давай сега паричките като си толкова тъп! Да беше мислил повече навремето!”
Другото, което не мога да разбера е откъде на къде трябва да давам писмено обяснение на Държавата, че съм решил да прекарам остатъка от живота си с ето този човек? Защо трябва Държавата да ми свети? Тази Държава, която ограби труда на родителите ми и на техните родители, която изгони младото си поколение да мие чинии на запад? Тази Държава, която ежедневно се опитва да прецака хората, които си вадят хляба с честен труд, а си затваря очите за замъците на Големите бандити? Тази Държава, която унищожава собствената си природа за пари? Аз на тази Държава ли трябва да се обяснявам, че обичам една жена и, че искам да й направя деца и да остареем заедно?
А трябва и да си платя за това?! KISS MY BIG, FAT, WHITE ASS!!! Няма да стане! Не и в този живот! Има достатъчно балъци, които да издържат индустрията на брака и индустрията на развода. Мисля, че ще е оправят без мен.
Тук искам да подчертая дебело, че „да узакониш” връзката си, да направиш децата си „законни” и други подобни клишета, с които може да се опитате да защитите брака не ми минават и ще ви кажа защо. Първо, българското законодателство не дискриминира по никакъв начин двойките, живеещи „на семейни начала” пред двойките, сключили граждански брак. Има логика, тъй като е преписано от Европейското законодателство, а то, както знаете, е доста демократично: щом разрешава на обратните да се женят и да осиновяват деца, няма как да задължава хетеросексуалните да сключват брак насила, нали?! Съществува т.нар правен институт на „конкубинат” –а, което в превод от латински означава „съвместно съжителство”. То дава абсолютно същите права и отговорности на двете страни, каквито дава и бракът. Ако решите да се разделяте и жена ви прецени, че е „помогнала” да се сдобиете с половината от всичко, което сте купили по време на общото ви съжителство, тя може да ви осъди и да си го вземе. Нищо, че не сте женени. Трябва само да събере достатъчно свидетели, които да потвърдят, че наистина сте живели на семейни начала един определен период от време. Децата в повечето случаи също отиват при нея. Да не говорим, че опитите на българското правителство да мотивира сключването на граждански бракове с данъчни преференции на принципа на семейното облагане са точно толкова импотентни, колкото всичките му опити да прави каквото и да било.
Интересува ме, след като знаем всичко казано по-горе, защо трябва да се женим?
Ето защо! Има четири варианта:

1) Защото тя е бременна, родителите ви настояват да се ожените, а вие сте икономически зависими от тях, така че няма накъде – жените се.
При това положение на нещата никой вече не е в състояние да ви помогне. Оженете се и продължавайте да слушате мама и тате какво ви говорят! Да бяхте ползвали най-обикновен презерватив за трийсет стотинки и нямаше да се стигне дотук, ама ….”гъз глава затрива”, казват старите хора.

2) Защото любимата ти поставя ултиматум - с мен пред олтара или изобщо без мен.
Ами замисли се, бате, щом още отсега започва да поставя ултиматуми в какво чудовище ще се превърне след 20 години. Пък и щом те притеснява, значи нещо не е читава работата: или е бременна от друг и търси „законен” баща на детето (банкомат на два крака) или търси някакъв интерес в цялата работа, който няма нищо общо с любовта. Сам си прецени. После да не кажеш, че не съм те предупредил!

3) Тя (Той) е доста по-напред с материала от тебе и цялата работа е, за да намажеш кинти. Единствената разумна причина да сключиш граждански брак в началото на 21 век!!!

4) Защото нямаш достатъчно мозък в главата и си готов да си платиш за това. Тръгвай да се занимаваш с организация! Освен всичките пари и нерви, които ще потрошиш, ти обещавам да срещнеш много лошо отношение, кофти обслужване и в най-добрия случай – безразличие към най-великия момент в живота ти от страна на заетите в индустрията на брака. И, о, да, трябва да разполагаш с много, много свободно време. Минимум шест месеца хем ще бачкаш, хем ще си плащаш за лукса да се ожениш…

А можеше да минеш без всичко това! Животът след сватбата си продължава по старому и човекът до теб си е същият. В крайна сметка важното е да се обичате и да ви гот, че си живеете заедно. Майната им на традициите! Бракът не гарантира никаква сигурност! Може да е гарантирал на баба ти, но на теб нищо няма да ти гарантира, пък и един подпис лесно се разваля с друг подпис. И с пари, хвърлени на вятъра. Сам избираш дали да вярваш в лъжите на брачната индустрия или не. Аз не бих позволил на разни държавни чиновници и печалбари да ми се месят в личния живот.

Тихомир Димитров
http://asktisho.wordpress.com
цитирай
2. анонимен - merita
14.11.2006 15:11
Благодаря за коментара Тихомире но ми се струва че ти го разглеждаш от гледна точка на институцията брак с неговите институционални клишета.
Прав си ,че в случая държавата си е създала перфектна машина за това да печели от узаконяването на брака, както и от неговото разтрогване.
Целта обаче на моя постинг беше по скоро да поразмишлявам върху това ,дали съзнаваме отговорноста ,която поемаме при съвместното ни съжителство в рамките на брака и за това как се потготвяме за ролята ,която трябва да изпълняваме.
В моя брак например, аз имам определена роля и в много отношения си я харесвам ,но има и моменти, в които играта ми дотяга но въпреки това намирам начини да освежа персонажа си, било като сменя костюма си или част отдекора или репликите ....и т.н Брачното партньорство е цяло изкуство и като такова изисква обучение .
Лично аз намирам много съвети но най - ценни са тези които съм цитирала и в горния поктинг - от Библията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merita
Категория: Други
Прочетен: 989236
Постинги: 341
Коментари: 851
Гласове: 6255
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031