Древен гроб неотдавна открит при Кхирбет Нисия, на осем мили северно от Йерусалим, не съдържал нито една здрава кост. И все пак, при внимателни археологически разкопки, тази пещера-гробница разказва една изумителна история за хората, погребани тук. Показан е входът към пещерата. Гробницата датира от времето на Книгата Съдии в Библията.
Както може да се очаква, тела погребани във влажна пещера преди около 3 200 години, отдавна са се превърнали в прах. Но прецизни археологически разкопки довели до намиране на доказателства за всеки един индивид – това били техните зъби, общо 792! Внимателно зъболекарят Остин Робинс подредил зъбите и определил че 51 души били погребани в пещерата.

Очевидно неизвестен и недокоснат от човешка ръка в продължение на 3 200 години, гробът бил преоткрит през 1985 г. от археолози от Асоциацията за Библейски проучвания. Естествена варовикова пещера била използвана като семеен гроб в продължение на около 200 години. Въз основа на предмети намерени в гроба, е определено че той датира от началото на 12 век пр.н.е., което е времето на книгата Съдии. Тези хора били полагани на пода на пещерата, без да бъдат покривани със земя или поставяни в ковчег. Заедно с тях били поставяни различни предмети като съдове, украшения и оръжия.

 
Когато друго тяло било донасяно в гробницата, останките от предишното били изтиквани в края на пещерата. Пещерата се превърнала в гробище и станала основание за библейската фраза “те се присъединили към отците си”.
Но тези зъби имали да кажат нещо повече. Те показвали, че животът бил труден в онези дни. Почти една четвърт от погребаните не достигнали възраст 10 години. Почти половината починали преди да достигнат възраст 40 години и само четирима достигнали възраст 60 години.

Поразителни съвпадения в начина на износване на зъбите им говорят за един много стабилен еднообразен режим на хранене през целия период на ползване на пещерата. Никакви по-значителни промени в храненето на тези хора не са били настъпили през целия им живот. “Плоският” вид износване бил типичен за хора, които се хранели със зърно, а високата степен на износеност на зъбите сочи относително груба храна, вероятно пшеница и ечемик. Тези хора наистина е трябвало да дъвчат храната си!

Състоянието на износване на зъбите показва, че тези хора рядко са консумирали месо. И все пак археологическите находки от древни селища в региона показват, че те редовно са отглеждали стада от овци и кози. Тези животни са били много по-ценни живи за своите собственици, отколкото като месо. Те били ценни заради прясното мляко, киселото мляко, сиренето, вълната, косъма и тора, както и с възпроизводството си.

Много малко зъби показвали следи от разваляне. Минимални разваляния, ограничени в повърхността на корените на зъбите в индивиди над 50 годишна възраст, показват доброто общо здраве при възрастните. Анализът на зъбите дори хвърля светлина върху ръста на тези хора. Фрагменти от челюстни кости показват, че средният ръст при мъжете е бил около 5 фута и 6 инча (1.6764 м). Обитателите на тази пещера са били най-вероятно израелски селяни. Докато нашето изследване на техния гроб предполага рядко хранене с месо, Библията показва че месото е било основно в тяхната система на жертвоприношения. И така, те давали на Бога това което било специално, а не това което било обикновено. Освен това, този който правел жертвоприношението и неговото семейство имали право самите те да получат част от това приношение. Това обяснява защо техните религиозни празници са били такива радостни събития за тях. 
Предложих горната  стотия на всички които посещават моя блог защото тя показва че няма противоречие между науката и това кето Библията ни предлагакато информация за хората живели но това време.