Разказано от Роберто Пачеко

• ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1957

• СТРАНА: МЕКСИКО

• ПРЕДИ: УЧИЛ В СЕМИНАРИЯ И БИЛ АГРЕСИВЕН

Роден съм в малкото градче Текскоко. По това време повечето улици бяха неасфалтирани и прашни. Често можеше да се видят хора, дошли от близките села с магаретата си, натоварени със стоки за продан. Семейството ни беше много бедно. Аз бях седмото от деветте деца. Баща ми поправяше „гуара̀чес“ (селски сандали), за да ни издържа. Но когато бях на седем години, той почина. Оттогава нататък майка ми усърдно се трудеше да осигурява прехраната на семейството.

Дядо ми свиреше на цигулка и беше диригент на оркестър, който изпълняваше класическа религиозна музика. Почти всеки от семейството ми свиреше на някакъв инструмент. Майка ми пееше в църковния хор, а чичо ми беше оперен певец и пианист. Бяхме много религиозни. Аз помагах на свещеника и мечтаех да стана католически мисионер. В същото време харесвах филми с карате. Колкото повече ги гледах, толкова по–агресивен ставах.

Постъпих в религиозно училище, или семинария, в град Пуебла. Целта ми беше да стана католически свещеник. Но през последната година от обучението ми се разочаровах от църквата. Една млада монахиня ми правеше неморални предложения. Устоях на изкушението, но случилото се породи в мене желание да се оженя. Освен това забелязах, че някои свещеници водят двойствен живот. В крайна сметка се отказах от целта си да стана свещеник.

Като дете, помагах на свещеника и мечтаех да стана мисионер, но в същото време харесвах филми с карате и станах агресивен

 Реших да следвам в Националната музикална академия в град Мексико. Когато завърших, се ожених и не след дълго имахме четири деца. Издържах семейството си, като пеех по време на литургия в католическата църква.

Още от самото начало имахме проблеми в брака си. Със съпругата ми често се нападахме един другиго главно поради ревност — първо словесно, а след това и физически. Накрая, след 13 години брак, решихме да се разделим и по–късно се разведохме.

За първи път разговарях със Свидетели на Йехова, преди да се разделя със съпругата си. Двама Свидетели ни посетиха и ни предложиха да разговаряме за Библията. Смятах, че знам много за религията, и реших да им докажа, че грешат. Задавах трудни въпроси, за които мислех, че няма отговор. Но за моя изненада Свидетелите винаги ми отговаряха въз основа на Библията. Осъзнах колко малко знам в действителност. Съпругата ми обаче беше много груба към Свидетелите, а и аз бях доста зает, затова те престанаха да ни посещават.

Пет години по–късно, когато живеех с друга жена, Елвира, отново срещнах Свидетели на Йехова. Тя не се противопоставяше на Свидетелите, затова ми беше по–лесно редовно да изучавам Библията. Въпреки всичко ми бяха необходими няколко години, за да се откъсна от миналото си.

Осъзнах, че ако искам да служа на Йехова всеотдайно, трябва да направя някои големи промени. Най–напред трябваше да напусна работата си като певец в католическата църква, което означаваше да намеря друг начин да издържам семейството си. (Откровение 18:4) Също така трябваше да узаконя връзката си с Елвира.

Но най–трудно ми беше да се науча да контролирам избухливия си нрав. От голяма помощ ми бяха два библейски стиха — Псалм 11:5, в който се казва, че Йехова мрази насилието, и 1 Петър 3:7, от който научих, че ако искам Йехова да слуша молитвите ми, трябва да отдавам почит на съпругата си. Като размишлявах върху тези стихове и се молех на Йехова за помощ, постепенно започнах да въздържам гнева си.

От Библията научих, че ако искам Йехова да слуша молитвите ми, трябва да отдавам почит на съпругата си

Днес се радвам на щастлив семеен живот. Полагам усилия да съм в добри отношения със синовете си от първия си брак и да помагам на настоящото си семейство да остане духовно силно.