Как ти се отразява стремежът към повече пари?

АКО утре забогатееш, какво ще направиш? Ще забавиш темпото и ще се радваш на живота? Ще напуснеш работа и ще прекарваш повече време с близките и приятелите си? Ще започнеш работа, която наистина ти харесва? Интересно е, че много хора, които забогатяват съвсем не постъпват така. Вместо това те посвещават останалата част от живота си на печеленето на повече пари — или за да изплатят дълговете си, или просто за да станат още по–богати.

Някои хора, възприели тази линия на поведение, изпитват лошото влияние, което материализмът оказва върху тяхното здраве, семейния им живот и морала на децата им. В последно време редица книги, статии, телевизионни предавания и филми предупреждават за вредата от охолството и насърчават към опростяване на живота. Някои източници подчертават, че ако бъде погълнат от стремежа към материални неща, човек може да се разболее — психически, емоционално и дори физически.

Разбира се, тревогата относно опасностите от материализма не е нещо ново. Преди близо 2000 години в Библията било записано: „Онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които причиняват унищожение и гибел на човеците. Защото любовта към парите е коренът на всякакви зли неща и като развиха тази любов, някои се отклониха от вярата и си причиниха много страдания.“ (1 Тимотей 6:9, 10)

Верни ли са тези думи? Наистина ли хората, които живеят с единствената цел да трупат пари и материални притежания, страдат от това? Или просто имат всичко — богатство, здраве и щастливо семейство?

Решен ли си да бъдеш богат? Как това ще повлияе на живота ти?

В СВЯТ, в който над 850 милиона души гладуват, вероятно е трудно да си представим, че притежаването на прекалено много неща може да бъде проблем. Но обърна ли внимание, че в стиха, цитиран в предишната статия, се отправя предупреждение не относно парите или богатството, а относно любовта към парите и това да си решен да бъдеш богат? Какво става, когато главната цел в живота на хората е да печелят пари и да придобиват нещата, които могат да се купят с тях? Нека първо да видим какви са последствията за децата им.

Последствията за децата

Смята се, че всяко дете  вижда средно 40 000 телевизионни реклами годишно. Като прибавим към тях видеоигрите, модерните устройства за слушане на музика, компютърните програми и марковите дрехи, които децата виждат по магазините и в домовете на приятелите си, можем да си представим безбройните искания, с които биват заливани родителите. Някои от тях задоволяват всяко желание на децата си. Каква е причината за това?

Тъй като не са имали много материални блага като малки, някои родители искат децата им да не се чувстват ощетени по никакъв начин. Други се страхуват да отказват, мислейки, че децата им ще спрат да ги обичат. „Те искат да бъдат най–добрите приятели на детето си и да са сигурни, че то се забавлява“ — казва една от основателките на група за родителска взаимопомощ . Трети се надяват с изобилие от подаръци да компенсират това, че прекарват много време на работа, а не с децата си. А някои след дълга и напрегната работна седмица просто не са в състояние да се справят с конфликта, който неизбежно ще последва след отговора: „Не, не може!“

Дали обаче като дават на децата си всичко, което те пожелаят, родителите им помагат, или по–скоро им вредят? Колкото и да е странно, опитът показва, че вместо да обичат повече майка си и баща си, разглезените деца обикновено са неблагодарни. Те дори не ценят подаръците, за които са молели толкова настоятелно. Една директорка на основно училище казва: „От опит знам, че когато всички прищевки на децата биват изпълнявани незабавно, така желаните неща в повечето случаи биват захвърлени само след две седмици.“

Какво става с разглезените деца, когато пораснат? В списание „Нюзуик“ се казва, че според проучванията те се превръщат във възрастни, които „не могат да се справят с разочарованията в живота“. Тъй като не са се научили да полагат усилия за нещата, които получават, някои от тях нямат успех в училище, на работа и в брака, като така остават финансово зависими от родителите си. Освен това те може да са склонни към безпокойство и депресия.

Така че разглезените деца все пак са ощетени. Те са лишени от възможността да научат колко ценен е трудът, не развиват чувство за собствено достойнство и не могат да осъзнаят, че притежават хубави вътрешни качества. Психотерапевтката Джеси О’Нийл предупреждава: „Като учите децата, че могат да имат всичко, когато пожелаят, вие ги обричате на нещастие за цял живот.“

Влияние върху възрастните

Ако имаш брачен партньор, „независимо колко време сте заедно и колко пари имате, следващата ви кавга навярно ще бъде за пари“ — се казва в списание „Психологията днес“. Там се добавя също, че „начинът, по който двама души се справят с разногласията и разочарованията във връзка с парите, предвещава успеха или провала на връзката им в дългосрочен план“. Съпрузите, които придават прекалено голяма важност на парите и на материалните неща несъмнено поставят брака си в по–голяма опасност. Смята се, че споровете за пари са основната причина за 90% от разводите.

Дори и да останат заедно, взаимоотношенията помежду им може да страдат, ако съпрузите се съсредоточават върху парите и върху осигуряваните от тях удобства. Например брачните партньори, които имат дългове, може да станат раздразнителни и избухливи, като се обвиняват взаимно за финансовите си проблеми. В други случаи двамата може да са толкова заети с материалните си притежания, че да нямат време един за друг. Какво става, когато единият партньор купи нещо скъпо и скрие от другия? Поражда се потайност, чувство за вина и недоверие, а всичко това руши брака.

Материализмът буквално погубва живота на някои хора, било то семейни, или не. Под натиска да възприемат материалистичните ценности на Запада някои  са се самоубили. В САЩ един мъж убил жена си и дванайсетгодишния си син и отнел собствения си живот, очевидно заради финансовите си проблеми.

Разбира се, повечето хора не умират поради това, че се стремят към богатство. Но е възможно животът им да мине неусетно, докато те са погълнати от своите стремежи. Освен това животът им може да се влоши, ако под влияние на стреса в работата и финансовите тревоги се появят пристъпи на паника, безсъние, хронично главоболие или язва — здравословни проблеми, които могат да съкратят дните им. Дори ако човек осъзнае, че е необходимо да промени приоритетите си, може да е твърде късно. Може би неговият брачен партньор не му вярва вече, децата му са засегнати емоционално и здравето му е съсипано. Възможно е някои от нанесените щети да могат да бъдат поправени, но ще са необходими много усилия. Такива хора наистина ‘са си причинили много страдания’. (1 Тимотей 6:10)

Какво ще избереш?

Повечето хора искат да имат щастливо семейство, добро здраве, удовлетворяваща работа и достатъчно пари, за да си осигурят удобен живот. За да бъдат постигнати и четирите неща, е необходимо равновесие, а когато парите са основната цел в живота, това равновесие е нарушено. За да го възстановят, много хора може би трябва да се задоволят с по–нископлатена работа, по–малък дом, по–евтин автомобил и по–ниско положение в обществото. Колко от тях са готови да жертват тези удоволствия заради по–висши ценности? „Знам, че нямам нужда от всички тези неща — признава една жена, — но ми е твърде трудно да се откажа от тях!“ Други имат желанието да се откажат от многото си притежания, но не искат да са първите, които ще го направят.

Когато се гледа уравновесено на материалните неща, всеки член на семейството ще извлече полза във физическо и емоционално отношение. Християните обаче се интересуват и от още нещо — те не искат материалните притежания да пречат на взаимоотношенията им с Бога.