Когато става въпрос за семейните отношения винаги си представям една картина  от моето детство.Живеехме в един двор с моите баба и дядо.Те си живееха в тяхната си къща.Моята баба , беше градска баба , въпреки че работеше доста физически труд.Знаех , че е дошла в града като слугиня в лекарско семейство.Дядо ми пък идва и се цани , като градинар.Така се запознават и създават семейство, от което се раждат и двама сина.Помня , как баба ми си канеше приятелки на гости.Вареше им печена ръж и леблебия.Сервираше чашките с конфитюр , който сипваше в малки стъклени чинийки.Мого ида присядам кротко отстрани и да слушам за какво си приказват.Обикновено се обсъждаха ръкоделия , каренца на една кука,споделяха кулинарни рецепти.Често си пееха стари градски песни.Разказваха си спомени.Не си спомням да са говорели тъжни неща или да са били притеснени въпреки , че статуса им не беше висок.Баба ми вземаше социална пенсия от 45 лв.Живееха скромно но щастливо.Вечер , когато дядо ми се прибереше , тя му правеше греяна ракия в едно малко медно джезвенце.Дядо посърбваше и сгряваше замръзналото си тяло и благославяше баба и благодареше на Бог .Баба беше много набожен човек и по своему изповядваше вярата си, като спазваше всички празници и така се покланяше на Бог.Винаги съм се чувствала добре в тази задушевна атмосфера , която усещах в техния дом.Сигурно и те са имали проблеми , но не съм усещала да ги притеснява прекалено нещо. Те живееха с ясното съзнание , че всеки ден трябва да се живее с дела и вяра.Трудиха се до края на дните си.От тях научих истината , че простото око ни прави щастливи.Те никога не бяха алчни ,но бяха щастливи с това , което имат и  се раздаваха за хората.
И сега се питам , какво ни пречи да сме щастливи.Защо в много домове цари неразбирателство и конфликти вместо обич и уважение.Толкова ли е трудно да се постихне хармонията и мира.Отговора е може би във все по- малкото време , което семейството прекарва заедно.Това , че липсва споделяне е също причина.Всеки , като че ли се е вторачил в собствените си интереси  и не се интересува от нуждите и интересите на другия.Динамиката на дните си оказва влияние.
Ето защо с носталгия си припомням тези моменти от миналото и си мечтая за времето , когато мира и хармонията ще бъдат условията в които ще живеем в праведния свят на Бога