Напоследък все по- често се замислям над проблемите , които имат родителите , когато децата им навлязат в т. н пубертет.Това , оказва се е един период , който за някой юноши минава сравнително без проблеми , но за други това са години на кризисни моменти.Тъй като единия ми син вече мина през този период и е вече на 21 години , с тъга си спомням за изминалите 5-6 години.През какви ли не горещи ситуации се наложи да премина!Колко безсънни нощи съм имала и какво ли не ми се стовари образно казано на главата!На моменти не ми  се искаше да вярвам , че това е моето дете, че аз съм го възпитавала.Не знаех какво да правя , какво да говоря.Имах усещането , че говоря на стената- празно пространвство, на нищото!През цялото това време обаче , аз повтарях едно и също нещо въпреки всичко, че го обичам много!Заявявах , че отговорност за постъпките си носи лично сина ми , но аз като негова майка съм винаги до него и съм готова да му дам ръка и да му покажа доброто решение стига да ми се довери.Стараех се много да говора, да говоря и пак да говоря.Не се уморих да го правя и не съжалявам.Казвам обаче че съм говорила , а не мрънкала .Обяснявах защо мисля по определен начин и защитавах позицията си.Давах обаче право на избор.Не налагах мнението си.Не исках да бъда деспот.
Сега знам , че въпреки всичко , което се случи , моя син знае , че може винаги да разчита на мен за съвет.Доверява ми се и признава авторитета ми.Гордея се с него и знам , че си е взел поуките от житейските ситуации .Ако трябва да съм полезна и на по- малкия си син , то знам как да го правя.На първо място му отделям много повече време.Държа на общуването и споделянето.Искам да не губя връзка с него а напротив да я укрепваме.Сега , в ерата на интернета , много родители прекарват все по- малко време с децата си .Като всяка работеща жена и на мен ми е трудно да балансирам ,но знам че инвестицията ми във времето прекарано с моето дете ще ми донесе добри девиденти.
Ще цитирам моята любима книга Библията:В книгата Притчи 19:18 се казва:
"Наказвай сина си докато има надежда,и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине"
Все по хубаво ми става , когато прибирайки се синовете ми идват при мет и споделят как е минал деня им .Говорим си за случващите се около нас неща , разказват ми за приятелите си!Моментите , които отделяме да изследваме Божието Слово и да извличаме поуки от него , също са ценни за мен а предполагам и за тях.Е , ако трябва да съм честнва не изгарят от ентусиазъм, но приемат смирено ползата от това занимание.
Смея да кажа , че благодарение на Бога , имам двама сина , с които се гордея и ценя този дар!

ама малко от доброто старо време ... нещо от сорта патриархат или матриархат в известен смисъл, когато нещата са били ясни, а сега не са.
Сега е друго време, с други приоритети - децата ценят съвсем други неща и това на което се казва "исконни ценности" им се вижда отживелица.
Да са живи и здрави и да намерят своя път в новия век :)))

Ех тера , знам , че времената са други, но ако ги оставим да ни повлекат в ъв водовъртежа на суетата , убедена съм че "загиваме теройски"! поздрав

Искаш да кажеш "дивиденти"?

Съжалявам, че една такава грешка относно "девиденти "провокира горните забележки.Приемам ги !Да си призная , когато пиша не обръщам внимание на граматиката и стилистиката , но май ще трябва да се поправя!Поздрав на редакторите ми!!!!!!

се окажат печеливши. Така де, прекарвам последните години в общуване с момчетата ми , а "трудната възраст" ни предстои. Пожелай ми да е лека и безпроблемна - след 10 години ще докладвам как е минало:)))))))
Поздрави и само да те радват твоите мъже!

Времето в което живеем е много динамично.Децата ни са подложени на голям стрес, дано да успееш да им създадеш една спокойна атмосфера , където да усещат много Любов!Пожелавам ти го!