Миналата седмица имах работа в София и реших да намина в студенското общежитие на сина ми.Да си призная вече цяла година е там а аз не бях видяла още ,къде живее детето ми.Е ,най- накрая дойде и този момент.
Аз също съм живяла през студентските си години само на общежитие и имах моя си представа за живота там.Безкрайни купони , весел живот.Едно малко общество от млади хора, които споделяха ежедневието си и това бяха едни от най - хубавите ми години, да не кажа най!Какво ми се наби обаче в очите още при влизането в блока-пълна мизерия!Олющени стени, миризма на влага, боклуци по коридорите.Все едно не живееха хора там.И се замислих не е ли това отново демонстрация на управленска безотговорност и безстопанственост.Когато коментирах всичко това със сина ми , той ми каза , че ако условията са добри то и те ще се стараят да пазят , но при това занемарено положение хич и не се стараят.Стана ми тъжно , че тази култура , за която толкова си говорим и уж възпитаваме в децата си уви не дава резултати , защото самата система като че ли ги демотивира да я проявяват.
Какво мога да направя аз , казва сина ми ако останалите не пазят и рушат?
Къде отиват парите от наемите , които се плащат и кой трябва да следи за това имуществото да се пази?
Когато ние живеехме на общежитие имаше контрол на влизащите а сега е пълна анархия.
Иначе пък това посещение ме потопи в приятните спомени от моите студентски години.Спомних си за студенските ни бригади .Имала съм приятни преживявания от две международни бригади .Работихме с чехи , поляци , руснаци и араби.Голяма веселба падаше!Все си мисля , че сега студенския живот е лишен от тази емоция покрай бригадите .Там се опознавахме по- добре и се сплотявахме.
Все пак се радвам , че сина ми има тази възможност да продължи образованието си и да изпита това усещане което дава студенството.
Пожелавам на всички , които завършват сега и имат желание да продължат образованието си , да успеят!Дано Бог да им даде сили да се справят с изпитите !Бъдете упорити и ще успеете приятели!