Днес се замислих над това до каква ъзраст трябва да осигуряваме финансово нашите деца.
Лично аз смятам , че навършването на пълнолетие и на училището са времето , което поставя младите пред отговорноста да поемат собствената си финансова издръжка . Личния ми опит и наблюдение обаче показват , че сегашните младежи не са готови за това.
Ако младия човек продължи да учи това до известна степен е оправдано.Не винаги се съвместява учене и работа.Затова и сегашното образование страда защото много студенти уж учат а всъщност работят и между другото завършват висше образование.Как се получава това за мен е загадка , като имам предвид по мое време какво ходене на лекции падаше и от ухпражнения нямаше как да се отсъства.Но май се отклоних от темата.
Друг е въпроса ако младежа не учи и продължава да живее при мама и тате.
Трябва ли на всяка цена да започне работа или трябва да избира подходяща , работа която да му носи удовлетворениеи ли отговаря на финансовите му очаквания.Често чувам да се казва-Аз за толкова пари няма да работя и то от големи хора.
Ето такива въпроси ме накараха да се замисля за това ,кое е по- важно- да си финансово  обезпече като родител или да си готов да дадеш ценен съвет на детето си , който да му помогне ? Дали то ще оцени еднакво и двете?

Като станат на 18 - да хващат гората :))
Това образно казано. Всеки трябва да започва да се оправя сам от една възраст натам със сигурност и тази възраст е някъде между 18 и 22-3 примерно (и то късната възраст е ако учи нещо, което не му позволява да работи нещо). А за да кажеш "аз за толкова пари няма да ставам сутрин", все пак трябва да си ставал n-брой сутрини за тези пари. Иначе нямаш основание.

аз сигурно никога не бих си задавал подобен въпрос за хлапето; финансовата обезпеченост е едно, а пълната самостоятелност при вземане на важни решения, образованието и професионалната реализация са нещо съвсем друго;
ценен съвет ИЛИ материално обезпечение - това е несъществен въпрос, моят отговор на който е "и двете", плюс всичко останало непредвидено, което съм способен да дам или да направя; хлапетата са най-готината инвестиция на света :)

На 18 или 20 или 25 ... човек би трябвало да започне сам да се грижи за себе си финансово.

Подготовката за това обаче започва мноооого по рано, още в най - ранна детска възраст.
Ако чакаме детето да стане на 18 за да му дадеме съвет, то със сигурност ще бъде неподготвено за тази си отговорност.

За да бъда разбрана правилно ще уточня , че се замислих с какво ще съм по ценна на детето си?Дали със парите които мога да му дам ако ги имам или със съветите си ако ми липсват парите?Наясно съм , че максимално полезна бих била ако можех да му дам и двете но си мисля аз че дори и да можех да издържам детето си добре би било то само да може да поеме отговорностите си.

И от двете. Никога не може да се каже от кое повече. Зависи от конкретната ситуация. Веднъж едното, друг път - другото. А понякога и двете. Не може да се определи и граница. Още по-малко навършване на пълнолетие (тогава са още ученици).
Но основното ни задължение, според мен, е да го научим да лети само...(дано не ви омръзнах с това летене;)

Рада благодаря за коментара съгласна съм с последното , което казваш!Поздрав.