Та зи сутрин сядайки пред компютъра със сутрешната доза кафе си преглеждам коментарите из Блога и виждам ,че числото на посетителите в моя блог от началото на създаването му е 6666.Не се заглеждам често в тази статистика ,но сега нямаше как да не ми направи впечатление.Ще споделя нещо, което ме радва.Това е че независимо от броя на коментарите , които съм получавала на мои постинги, те са били винаги позитивни .Не съм усетила нотки на заяждане или още повече на грубост .Това определено ме радва.Посещавайки някой форуми , чета доста груби и нецензурни изрази.Усещам, как хората искат да си излеят злобата някъде и използуват тези форуми а понякога и блога за това..-макар и по- рядко.Скоро бях прочела в един Блог как човек може да се пристрасти към това пространство.Да си призная , за пристрастяване не мога да кажа но ми липсва ако не влизам известно време.Някак си започнах да приемам хората с които обменям коментари , като част от моето семейство.
Като че ли тематиката на техните блогове ме обогатява и търся време , за да прочета нещо ново.Страдам от липса на такова напоследък но......стига  човек да планира добре , намира се!
Иска ми се да благодаря на всички мои посетители .Дано това което са прочели им е било полезно.Та нали точно за това сме тук , според мен , за да си бъдем малко илил много полезни и да обогатим познанието си.А познанието предполата и повече мъдрост, която да ни помага при справянето с житейските грижи. В Библията в книгата Притчи 3:13 се казва:"Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,"а в Притчи 2:2 е записано:
"Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,"
Защо ли не мога да не цитирам моята любима книга?Защото знам , че тя е извора на живота!