Още като деца, започваме да си мечтаем, какви ще станем като пораснем.Увлечени от мечтите подреждаме и приоритетите си.Като малка исках да стана велика спортистка.Тренирах и мечтаех за високи спортни постижения.Същевременно бях и отличничка.Един ден моя баща ми каза :Или спорта или учението.Тогава си дадох сметка ,че от мен голяма спортистка няма да излезе.Продължих с учението.Изучих се и едновременно създадох семейство.Носенето на две дини под една мишница си каза своето.Едната не можах да доизнося-семейството се оказа недоносената от двете.
Последва развод .Последваха години в които трябваше да разбера кои са ми приоритетите.Задавах си въпроси .Търсех верните отговори.Падах и ставах и пак и пак.Кариерата ли да е?
Защо не и с политика малко да се занимавам?Социален ангажимент и аз имам към това общество.Ами как да намеря и подходящия мъж за мен и детето ми?
В един момент се обърнах към Бог и го помолих да ми покаже верния за мен път.Плаках и го молих.Не след дълго разбрах, какво съм искала най- силно.Исках да имам семейство , деца , да бъда съпруга и майка и да дарявам на любимите си хора Любов.Създадох ново семейство.Имам още едно дете.
Не мислех за кариера.Отказах се от политиката.Разбрах че щастието не е в парите .Не е в удоволствията.
Щастието е в усмивките на децата ми.В погледа на мъжа до мен, който макар да не е могословен ми показва че ме обича.
Е добре би било да е малко по- романтичен но..не всичко е идеално..Ще ми се да сме духовно по близки- важно е за мен.
Сега за мен  на първо място  е това да върша волята на моя Създател-да водя достоен живот според принципите на неговото слово-Библията .Ще ми се като родител да мога да дам съвет и на децата си да дадат приоритет на такива цели в своя живот, които ще ги правят истински щастливи.
Давам си сметка обаче че нямам право да отнемам от свободата им сами да избират посоката на своя живот.Мога само да ги възпитавам и да се моля Бог да им дава мъдрост да взмат правилни решения така че да са щастливи.

Аз самата учих, създадох семейство и бях ... съпруга на художник. Не са много хората, които биха ме разбрали.
Незнам дали бих се осмелила на втори брак, въпреки, че една от мечтите ми е била да имам голямо семейство с много деца. Май мина времето за това. Но не съм се отрекла от нея...
Сега приоритетите ми са да бъда себе си и да правя хората около мен щастливи. Звучи приповдигнато, но пък тогава аз се чувствам полезна. Синът ми вече порасна и тръгва по своя път. Научих се да бъда незабележима, сега трябва да го науча да бъде силен, дори и сам, да разчита предимно на себе си. Виждам, че успявам. През следващите месеци, ще го постигна напълно... Надявам се!

семейството стои на челна позиция.
Не мислиш ли обаче , че в даден период от време, например когато децата поотраснат, не би могла да се върнеш към мечтите си .

Аз мисля че всяка жена има правото на своя избор дали да бъде изцяло посветена на семейстовото или да прибави и кариера.
Също мисля че и двата избора могат да бъдат правилни.
Просто работата никога не трябва да измества семейството .
А това доколко една жена може да се справи с двете е въпрос на персоналност и решение.

Една моя приятелка скоро беше прочела, че какъвто искаш да станеш като малък и такъв си станал като голям, то тогава ще бъдеш удоволетворен от живота си. Аз не си спомням, каква съм искала да бъда, но явно не и това, което съм в момента, защото не съм удоволетворена. Избрах си да имам дете, но то си няма татко и нормално семейство.И аз като теб се надявам да бъде щастлива и да я възпитам разумна, за да открие най-доброто за себе си. А аз ще продължавам да търся своите приоритети явно, друго не ми остава.

Благодаря ви за споделеното.
На теб Рада исккам да кажа , че никога не е късно да свиеш ново гнездо.Жената винаги има нужда от своята половинка- така ни е създал Бог .Радвамсе че духа ти е приповдигнат и нека винаги да е така.
Децата които са живяли с един родител определено са по самостоятелни.Живота ги научава на това.
Ани , аз мисля че никога не е късно да се сложи ново начало , това важи и за мечтите ни.
Може би в друг момент ще имам и други приоритети но семейството за мен винаги ще остава на първо място.Ще продължавам да върша първо ролята на майка и съпруга.Гордея се че за сега се справям с отговорностите си и с работата си еднакво добре.
Благодаря на Бога!
Бъдете и вие благословени!

Мисля, че роля да избързаме да се омъжим изигра нашия мил баща, които много ни третираше, дори и сега иска да бъде неговата воля.Радвам се че и аз като теб успявам само да насочвам децата си до едно ниво до което вече ще могат сами да избират как да живеят и да се трудят.Бог ни помага като ни учи да бъдем добри с този който е до нас.Радвам се че пак съм с теб:))))))))