Не знам как се чувствате когато държите ръката на умиращ човек?Ще ви призная че се чувствах адски безпомощна и смирена.Държах ръката на моята страдаща приятелка и се чувствах безсилна да направя каквото и да било.Нещото, което успях да и кажа , въпреки че знаех ,че не ме чува , замаяна от силните болкоуспокоителни , беше:"Ще се видим отново в божия нов свят приятелко!"Защото така ни казва и пророк Исая 25:8 " Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това."и още:" И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.-Исая 33:24
Заедно с нея много пъти сме си говорили за тази чудесна надежда която имаме във възкресението,Всички искаме да живеем и изправени пред смърта , този вечен наш враг е нормално да изпитаме страх.Аз обаче изпитах нещо друго , както вече казах изпитах смирение пред Създателя си.Разбрах че съм прашинка на неговите везни.Осъзнах цялата суета на живота.Разбрах че всичко може да свърши в един миг .И тогава?
Разбрах че не парите , не служебното положение , не власта вече имат смисъл за моята приятелка .Тя беше изгубила най ценното- здравето.
За сетен път си казах :Боже мой ,дай ми мъдрост и разум ,за да мога да дам смисъл на живота си по най- правилния за ТЕБ , не за мен начин.
Да, аз съм част от този свят и нося белега на греховноста.Не са ми чужди суетните неща и наистина се моля, да мога да преодолявам тези склоности и да оценям истински стойностните неща- тези които Бог цени.
Благодаря ти приятелко ,че на твоето смъртно легло ме накара да се замисля отново за смисъла на живота.
За това което придава истинска стойност-любовта ми към хората около мен, децата , семейството, приятелите.
Дори и утре да съм без работа , хляб и сол да ям , пак ще знам че имам най ценното -Бог и моите близки!

Във свята декемврийска нощ
Христос в кошара се е родил.
Имал е неземна мощ
и по- богат от всички ни е бил.

Дали го е имало въобще,
или това е само притча,
да може всякое дете
от рано да умее да обича?

Пред мен стои един въпрос.
Кому са нужни жертвите човешки?
Докога ще издържи Христос
да ни прощава непростими грешки?

Във нощта на Рождество Христово
да се осъзнаем мили хора!
Няма обич на готово,
ако не обичаме и ние без умора!

Вяра и любов, и хляб
винаги са нужни на Човека,
за да е като Христос богат
вече повече от двайсет века!

Човеците повярвали в Христа
от хората са по-добри,
защото знаят още от деца-
не всичко се купува със пари!

Цанка Митова- mitovac@abv.bg
Ще се радвам,ако ми пишете.
Желая Ви весели празници!

МОЯТА МАЙКА
Като малка бях убедена,че моята майка е най-добрата,най-хубавата,най-работната,защото е родена на седми март,само ден преди осми март-празника
на всички Жени.
С татко бяха здрава сплав,щом създадоха,отггледаха и възпитаха
четири деца.При трудова злополука Мама загуби лявата си ръка.Нито
физическата,нито душевната болка не сломиха крехката женица.Може би я
крепеше взаимната обич в здравото и сплотеното ни семейство.Докато съм
жива няма да забравя болничната й стая в"Пирогов" и пет чифта ръце,свити за молитва, и думите на татко,че ако искаме мама да оцелее
трябва да бъдем силни,добри и единни.
Живеехме в спретната къщурка с китна радина в кв."Левски".Всеки
имаше своите задължения.От кладенеца батко Гого вадеше вода,батко Никола
поливаше,кака Ваня плевеше,а тримата "пазеха" изтърсака,т-е.мен.За да
заслужа и аз похвала,реших да свърша нещо полезно.Изплевих лехата с
моркови.Не оставих стрък плевел,нито стръкче от току що поникналите
моркови.Е,големите получиха мъмрене,а аз прякора"уфатната".
Веднъж мама ни направи салата от градински домати в голям супник,но ние поискахме да сипе на всеки по отделно.Много спокойно тя прибра салатата и ни каза,че докато е жива няма да позволи да се делим.
Татко ни беше направил голяма шейна кормилачка,на която се побирахме и четиримата.Големите не им се искаше да ме водят винаги с тях на брега на Слатинската река да се спускаме,но закона си е закон!Или всички на пързалката,и или всички в къщи.И един път ме сложиха най- отпред.Малко преди да спрем батко Гого ме бутна"случайно" в трийсетина сантиметровата полу замръзнала река.Мокра и измръзнала, и уплашена вече доброволно се отказвах да ходя на пързалката.
Имаше още хиляди подобни думи и постъпки с които ни даваше пример как да бъдем от малки добри,толерантни и единни.Мисля,че повечето от тях сме развили и съхранили до днес. Все още помним и галените си имена-Кольо,Гого,Ваца,Цаца.
Боже как ми се иска и сега мама да е до мен!
С умиление си спомням суматохата около посрещането на хубавите Български
празници.Хамкането с халва ,месенето на козунаци,шаренето със свещички
на великденските яйца.На Бъдни вечер/само тогава/масата беше отрупана с
много и различни вкуснотии:боб,сърми,ошав,чесън,орехи,ябълки,питка с
късметчета.А на Коледа задължително се "облажвахме" със свинско.С голямо
нетърпение чаках и дочаквах дядо Мраз.В полунощ,когато татко "спеше" в
кухнята,чувах мама да казва на дядо Мраз,че сме най-послушнте и най-
добрите деца.Скачах от леглото и през прозореца го виждах да бърза към вратника,облечен не в червена мантия, а в кафява шуба,като татковата.На сутринта в четири чифта обуща намирахме по едно тънко моливче"Любимец", тетрадка,чорапчета,а за Мама мускалче с есенция"Българска роза".
Миличката доживя и се порадва на осем внуци,а те бяха щастливи със
своята баба.Отиде си от този свят без да ни остави злато,имоти и титли,но
ни завеща най-голямото богатство:Човечност,добрина,чудесни спомени.Ние
децата й вече сме дядовци и баби,радваме се на деца и внуци, а шест
правнуци знаят,че и техните майки са добри като прабаба им Стаменка
Петрова Ласкова.
В трудни и щастливи мигове беше до мен ,братята и сестра ми.
Издъхна в ръцете ми ,а аз неможах да й помогна.
И макар,че вече двадесет години не е между нас не минава и ден без да я споменем с добро.Знаем,че някъде от отвъдното заедно с Татко тъгуват и се радват с децата,внуците и правнуците си!

много мило е това което сте ми написали-БЛАГОДАРЯ ВИ.Съжалявам че е анонимно но сигурно си имате основание да е така.
И двата коментара предизвикаха в мен много размисъл и добри чувства .
Наистина се потвърждава увереноста ми че истинските неща са тези, които ни правят повече хора-любовта , вярата , мира, дълготърпението, кротоста , смирението......Това което придава истинска стойност на живота е доброто което правим в полза на нашите близки .