Много често съм се питала защо един вид работа ме уморява повече от друг вид и забелязах, че това за виси не толкова от физическото усилие,което влагам а от емоционалната ми нагласа.Забелязала съм че рядко се уморявам когато правя нещо интересно, нещо което не ме отегчава.Затова разбирам мислите ,които прочетох някъде, че"Щастливци са онези ,които работят онова , което обичат"Разбирам колко е важно човек да обича работата си.Най малко 8 часа на ден ние сме на работа и ако не вършим  задълженията си с интерес и желание неминуемо се появява отегчението ,безпокойството,разочарованието и недоволството.А именно тези чувства променят и нашата нагласа и това води до умора.
Преди 18 века Марк Аврелий е казал:"Животът ни е онова което правят от него мислите ни!"Добрите мисли неминуемо ще направят всяка работа поносима.В повечето случаи, когато имам да свърша не дотам интересна за мен работа си казвам:"Ако искам да си оправдая заплатата,ще трябва да свърша тази  работа и след като се налага да я свърша ,защо да не се забавлявам вършейки я?"Това е малка част от онези духовни упражнения ,които ми помагат и ме тласкат към действие, наред с неизменната молитва, която винаги си казвам в началото на всеки работен ден.
Винаги когато усетя умора си давам сметка че по някакъв начин тялото ми сигнализира че нещо в мисленето ми не е наред и си казвам :Стоп-почивка!
Отпусни педала на газта.Правейки анализ на емоциите си, като една антивирусна програма разбирам къде е заразата и се опитвам да я отстраня.Имам си оръжия за това . И повярвайте ми след малко умората я няма.
Най важното е позитивната нагласа !

аз имам работа, която ме вдъхновява и ме зарежда с много емоции...обичам я и мога да я работя/не че не го правя де/ по 14 часа на ден...не усещам умора, не защото не се натоварвам, а защото всичко, което правя го правя с любов и за мен не е нещо безсмислено, а е нещо в което влагам цялото си желание и енергия. Всяка сутрин отивам и отключвам офиса с усещането, че ще бъде поредният усмихнат ден и всяка вечер си тръгвам с удовлетворението от свършената работа...така е...няма нищо по-важно от позитивната нагласа...вчера ми казаха нещо - ако не обичаш работата си е по-добре да спреш да работиш и да просиш милостиня от онези, които я работят с любов...мисля, че има много голям смисъл в това...