Понякога омръзва хубавото време
и иска ми се есенен покой
Когато покрива в дъжда ще дреме и тихия следобед ще е мой.
Ще бъда до прозореца, ще гледам как падат и последните листа
На този пожълтяващ кинопреглед ще смъква дрехата си Есента.
Под стряхата ми ще припява вятър, небето ще епълно с тишина 
и отминаващото птиче ято ще ми помаха с плачещи крила.
И две листа ще прибера при мене, две златно сребърни пари
за спомен от това спокойно време, когато есенния огън вън гори.
Н е си спомням кога го написах преди 20 год, но днес ме обзе иманно това желание, за спокойствие след напрегнатия ден.Замечтах се за тихо и спокойно есенно врема , за тишина и ми се прииска да съм сама с тишината и нищото наоколо.Напоследък си мечтая наистина за една почивка на изолирано място и ако трябва да го опиша как си го представям то ми се иска да е в планината, в стара къща, без телевизия и радио .Наоколо само природа и нищо повече.Единственото което искам да взема на това место е Библията , защото тя ми е писмото от Бога което си чета всеки ден.Сега може би повечето ще кажат-"Тази е изперкала горката"Да бих изперкала ако наистина позволявах на Света около мен да ме зарази с Духа си.
В края на всеки ден си давам равносметка какво добро съм направила за другите и какво съм научила за себе си.Повярвайте ми как страдам когато виждам какво става около мен.Искам да дам надежда на всички отчаяни и обезверени днес хора.Лично аз я открих чрез Вярата в божиите обещания .Ето кое ме спасява да не изперкам, да не се озлобя , да не отговарям да злото със зло, да не скърцам със зъби от завист, да не се предавам пред неволите , да не губя вяра в доброто.
Е и аз съм човек и се уморявам физически но се старая да непадам духом.Затова си помечтах за самотата .Само тогава се зареждам истински,успявам да се потопя в спокойната атмосфера и да общувам със Създателя си.Тогава това което чета от Словото ми достига до сърцето ми!Тогава чувствам че общуването е пълноценно.
Тъй като скоро не се очертава да осъществя това мое усамотение се налага да използувам вечерните часове , тогава когато дома ми е застинал в тишината на съня и аз като една среднощна пеперуда мога да похвъркам в тишината и да потърся Бог!

Наистина, докосвайки се до Бог, животът ни се изпълва със съдържание. Запълваме онази празнота в сърцето си, която по природа е отредена в нас за Божието присъствие. Започва и промяната във нас...
Колко е хубаво това, което пишеш - да си зададем въпроса "какво добро сторих днес?" Точно Божият Дух в нас ни кара да си задаваме този и подобни въпроси....и съгласна съм с теб, предпазва ни от всичкото зло на този свят!
Успешен ден!:)

Благодаря за комантара ти славей и се надявам доброто да ни обедини както и вярата в Бог !Хубав ден и на теб!