Прочетен: 13080 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2015 10:35
Това са крале, приели монашеството, папи, светци. Както пише изследователката Анна Влаевска: „Gloria Ordinis Sancti Benedicti, представляващи своего рода списъци и изображения от типа De viris illustribus. В този род съчинения и изобразителни цикли символичните и алегоричните представи заемат първостепенно място…“ (Анна Влаевска. Светостта на отказалите се от властта. Мотиви и символи на бенедиктинската традиция. Centro Linguistico, университета в Пиза, Италия).
Оливетанците с бели монашески одежди, които са монашеска конгрегация по бенедиктинския устав, създават цикъл от фрески в църквата Света Мария ин Органо във Верона, Италия. Там от 1505 г. рисува Франческо Мороне.
Една от фреските представя българския цар Борис І, който се е отказал от короната си и е станал бенедиктински монах.
„Bulgarus Bulgarorum Rex“ е в компанията на „Ландолфо, княз на Салерно, завършил живота си в манастира Монтекасино и лотарингския граф от края на VІІ в. Лутвин, за когото традицията твърди, че е основател на абатството в Метлах“ (Анна Влаевски, пак там).
Но не само във Верона има фреска на българския цар. Друга фреска, където е нарисуван цар Борис, но в черни монашески одежди на Бенедиктинския орден, е стенопис в двора на манастира „Свети Яков“ в Понтида, селище в региона на Ломбардия в Италия, провинция Бергамо.
„Цикъл, който е много различен като иконография от този във Верона. Тематично е същият. Има изображения на папи бенедиктинци и по това се разбира, че става дума за бенедиктински манастири. В някои от сцените около портрета на папата и вляво, и вдясно има портрети на владетели, които са се отказали от земната власт и са станали монаси. В една от тези сцени има отново [подобно във Верона – бел. К.М.] изображение на Rex Bulgarorum. Разказана е абсолютно същата история по същия начин. В случая обаче той е в компанията на бургундския княз Сигизмунд. Персонажите са едни и същи както във Верона. В Понтида са много по-малко. Тематично обаче цикъла е абсолютно еднакъв. Историите, които се разказват за всеки персонаж, абсолютно съвпадат. Но композицията е различна. Художникът по различен начин е композирал. Художникът е неизвестен“ (интервю на Владо Тороманов с Анна Влаевска във в. Литературен форум, 2000).
Знае се, че фреските във Верона са от 1505-1507 г.г., докато тези от Понтида са също от началото на ХVІ в., но малко по-късно.
Цар Борис І (горе) е в средата, в църквата във Верона и портрет на цар Борис І (долу) е вляво в църквата в Понтида. Вдясно е свети цар Сигизмунд, чиято дата се чества на 1 май, а свети цар Борис І е на 2 май. Пред Св. цар Борис е нарисувано "маслиново клонче", алегоричен образ на новопокръстената България.
Св. цар Борис І на олтара на църквата "Св. Неделя" в Битоля, дн. в Република Македония.
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Българската Уикипедия в плен на руски лъ...