Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2013 00:08 - как да се избавим от обезсърчението
Автор: merita Категория: Други   
Прочетен: 3272 Коментари: 0 Гласове:
3



1.Никога не трябва да забравяме, че вярващият не може да прави изключение от всеобщите закони на природата и че няма да бъде пощаден от нещастия, болести и смърт.
2. Християнинът обаче, каквото и да дойде, оползотворява всичко: радост или скръб, справедливост или неправда, признание или критика.
3. Очаквай сила от Бога за всичко, което те връхлита, за да можеш да я употребиш за главната цел, за която живееш. В Битие 45:5 Йосиф казва на братята си: „Сега не скърбете, че ме продадохте тук, защото Бог ме изпрати преди вас.“ Сега не скърбете, че ме продадохте ...
4. Предай обезсърчението и страданието си в Божиите ръце, и не го съхранявай в сърцето си, нито се опитвай сам да се справиш с него.
5. Сега, когато си в Божиите ръце, погледни на доброто, което би могъл да извлечеш от страданието. Това ще отклони мислите ти от безплодното, безполезно окайване и оплакване, и ще ги насочи към очакване, изпълнено с надежда.
6. Благодари на Бога за доброто, което може да дойде, вместо да мислиш постоянно за загубата си. Благодарността ще подготви сърцето ти и ще го направи възприемчиво за изпратената от Бога сила. Бог може да постигне всичко с един благодарен човек и нищо, или почти нищо с един, който постоянно се оплаква и се самосъжалява. Такъв сам се затваря за Божията благодат.
7. Говори на другите за доброто, което си намерил, но не и за загубата, която си понесъл. Ако обединиш всички благословения, които си получил, те ще се преумножат.
8. Потърси някого, който също е претърпял загуба или скръб и му помогни да я победи като теб. Бог те е подрязал, както лозарят – лозата, за да дадеш повече плод. Твоите сълзи са измили очите ти, за да виждаш светлината. Сега погледни към отворената врата, която те въвежда към творческа дейност.
Никой няма право да се чувства нещастен в каквото и състояние да се намира, защото се превръща в огнище на зараза.
Биографията на много хора може да се предаде с 3 думи: люлка, мрак, гроб. Между люлката и гроба те живеят в мрак, а там не е мястото на Християнина.
Един психиатър запитал виден духовник: „Защо не черпите сили от вярата си?“ Защо наистина? Чудно, нали? Трябва да се освободим от мрака, защото да пръскаме мрак около себе си е неправда спрямо Бога, спрямо самите нас и спрямо другите. Ницше е казал: „Спасените би трябвало да имат повече изглед на спасени, ако искаме да вярваме в тяхното спасение.“ Когато сме в мрачно настроение, вършим грях спрямо Бога, защото по този начин заявяваме на света, че нашият Бог е мрачен и че създава мрачни последователи.
Има две причини поради, които Християнинът може да се чувства нещастен. Едната се състои в това, че се е обърнал към Бога само наполовина, потърсил Го е с половин сърце. Т.е. прави опит да бъде Християнин. Полухристиянството е проблем, а не сила. Втората причина за мрачното настроение се състои в това, че съзнаваме колко богат е извора, от който можем да черпим сила; виждаме, че духовно сме недостатъчни, а не отиваме при вечния извор, за да почерпим сила от Него.

Как да се освободим от мрачното настроение?

Библията казва: „Братя мои, радвайте се в Господа.“ (Фил.3:1). „Радвайте се всякога в Господа. Пак ще ви кажа: Радвайте се.“ (Фил. 4:4)
1. Ти си роден, за да бъдеш щастлив. Това е Божията воля. Вярвай това от сърце.
2. Ако гониш щастието, то ще ти избяга. Стреми се в живота си да изпълняваш Божията воля и щастието само ще дойде при теб.
3. Във всичко виждай Божията воля за твоето спасение. Може би те е сполетяло нещо, което не е по Божията воля, но дори и него Бог може да превърне в добро за теб. Всичко, което ни се случва, може да послужи за спасението ни, ако го приемем правилно. Един Християнин заболял от тежка болест, която го сковала на легло. Но той казал: „Сега наистина не мога да се движа , но мога да бродя из цялото Небе. Бог ме опази от мрачното настроение и аз се чувствам щастлив.“
4. Прости на всекиго, който ти е причинил някаква неправда. Не храни гняв към никого. Гневът създава мрачно настроение. На едно състезание за говорители един японец съобщил, че ще говори за „Светостта на труда.“ Присъстващите се поусмихнали, но не за дълго. Младежът разказал как родителите му и домът им били превърнати в пепелище от атомната бомба в Нагазаки. Трите сирачета коленичили в пепелта и се помолили на Бога да им каже какво да правят. Най-големият брат казал: „Знам какво да правим. Можем да работим.“ И те събрали дъски и парчета ламарина, и си построили колиба, в която заживяли. Те не съхранили в сърцата си гняв и злоба, простили на враговете си, забравили всичко, предали се на труд и били щастливи.
5. Погледни на неволята си от веселата страна. Смехът ще те ободри.
6. Старай се всеки ден да облекчиш товара на някого, който е изпаднал в униние. Най-щастливи са тези, които съзнателно вземат върху себе си товара на другите. Колкото повече се занимават с грижите на другите, толкова повече намаляват и техните собствени грижи. Не че се премахват, но се стопяват.

Как да гледаме на смъртта?

Главната причина за човешкото униние е смъртта. Ако не победим страха от смъртта, тя ще хвърли сянка върху целият ни живот. Вярата ни във вечния живот се основава на Христос.
„Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече, нито ще има жалеене, ни плач, ни болка“ (Откр.21:4). „А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно.О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е закона, но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Кор. 15:54-57).
В един автобус, който минавал по временно построен мост над силно придошла река, едно момиче казало на приятелката си: „Как скърца и се огъва този мост. Не те ли е страх?“ „Не – отвърнало другото момиче – защото баща ми е построил този мост.“ Нашият Небесен Отец е сътворил Вселената и е промислил за всички опастности и беди в живота, давайки ни нужната благодат.
Виктор Юго е написал: „Зимата вече е покрила главата ми със сняг, но в сърцето ми има вечна пролет. Колкото повече приближавам края, толкова повече и по-ясно чувам наоколо безсмъртните симфонии на бъдещият сняг. Половин столетие записвах мислите си в проза, поезия ... Чувствам обаче, че не съм изказал и една хилядна част от това, което е в мен. Когато бъда спуснат в гроба, ще съм завършил дневната си работа. Но на следващото утро ще започне нов ден. Животът завършва със свършването на деня, но се пробужда отново с утринната зора. Това далеч е моята единствена крепост. Аз гледам към нея. Страхът е излишен.“
Един мисионер разказва: „Най-щастливата жена, която някога съм виждал, беше една умираща. Тя сияеше. „Това ли е смъртта?“, питаше тя. „Не, това е живота. О, смърт, отвори дверите си!“ Мнозина идваха да видят нейното ангелско лице и се покайваха пред смъртният
ѝ одър. Синът ѝ също. Коленичих да се моля. Но нямаше за какво. Тя беше покорила дори и смъртта. Но докато бях коленичил тя сложи ръка на главата ми и се моли за мен, да мога да прогласявам Евангелието на радостта и на вечния живот.“

Какъв ли ще бъде краят на нашия живот?

Първите Християни, които били затваряни в тъмници и подземия пишели по стените: „vita, vita, vita” – „живот, живот, живот“. Нима стените на тъмниците могат да подтиснат и задушат този живот или смъртта да го унищожи? Той преминава отвъд. Може ли обвивката да задържи растящият зародиш? Може ли смъртта да задържи Християнина? Не, тя го освобождава за вечността.
През лятото на 1956, трима братя отишли в Алпите на екскурзия, но паднали в пропаст и загинали. Никой не можал да разбере как е станало нещастието. Най-големият брат бил едва на двадесет години. И тримата в младостта си посветили живота си на Бога. Заранта преди да тръгнат те чели Библията и предоставили живота си в Божиите ръце. Защо Бог сложил край на живота им толкова рано? Това си остава една от Божиите неизследими тайни. Когато намерили трите трупа, открили, че в джобовете на раниците им все още имало от духовните брошури, които те, както обикновено, носели със себе си, за да раздават на случайно срещнати туристи. На надгробната плоча скърбящите родители поставили съндъче пълно с брошури, на което имало надпис: „Ние и тримата те молим – вземи и чети!“ Хиляди брошури били раздадени по този начин. Тези младежи и след смъртта си продължавали да свидетелстват за Своя Спасител.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16). Господ Исус никъде не говори за безсмъртие, обаче говори за вечен живот, а това означава не само живот, който трае вечно, а един неизчерпаем, пълен, преизобилен живот, който не е възможно да бъде ограничен само тук на земята. Вечния живот е така различен по същност от обикновения, както е различен живота на човека от съществуването на животните.
Нашият Спасител Исус Христос победи смъртта и осия живот и безсмъртие (2 Тим. 4:18). Господ Исус възкръсна от мъртвите и каза: „Не бойте се!“ Този, Който във всичко друго имаше пълно право, за което столетията свидетелстват, нима няма да бъде прав и тук? Този, Който не е разочаровал никого в нищо, нима ще ни разочарова по този важен въпрос? Невъзможно!
Християнската вяра единствена осветлява тъмната страна на живота – смъртта. И тя я осветлява не със слово, а с Въплътеното Слово. Господ Исус премина през смъртта и славното възкресение, и се въплъти чрез него. Всеки, който живее в Него е безсмъртен, както е безсмъртен и Той.
„Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна слава!“ (1 Тим. 6:16) Амин.
Из книгата „Пътят към Божието
Царство“

image



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merita
Категория: Други
Прочетен: 733610
Постинги: 341
Коментари: 851
Гласове: 6231
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031