Аз съм устремен към целта, към наградата.“ (ФЛП. 3:14)

АПОСТОЛ Павел, известен също като Савел от Тарс, произхождал от знатно семейство. Той бил обучаван в религията на прадедите си от известния учител на Закона Гамалиил. (Деян. 22:3) Пред Павел се откривала възможността да изгради добра кариера, но въпреки това той изоставил религията си и станал християнин. След това с нетърпение очаквал да получи наградата на вечния живот — да бъде безсмъртен цар и свещеник в Божието небесно Царство. Това Царство ще управлява над земята, която ще бъде превърната в рай. (Мат. 6:10; Откр. 7:4; 20:6)

Показвайки колко високо цени тази награда, Павел казал: „Каквото и да бях придобил от това, заради Христос го сметнах за лишено от стойност. Да, наистина, смятам всичко това за лишено от стойност заради скъпоценното познание за моя господар Христос Исус, заради когото се отказах от всичко това, което и смятам за купчина смет.“ (Флп. 3:7, 8) Нещата, които повечето хора смятат за важни — позиция в обществото, богатство, кариера, престиж, — за Павел били като смет, след като научил истината относно целта на Йехова за човечеството.

Оттогава нататък онова, което било истински важно за Павел, било скъпоценното познание за Йехова и Христос, относно което Исус казал в молитва към Бога: „За да получат те вечен живот, е необходимо да приемат познание за тебе, единственият истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) Искреното желание на Павел да получи вечен живот личи ясно от неговите думи, записани във Филипяни 3:14: „Аз съм устремен към целта, към наградата на небесното призоваване от Бога посредством Христос Исус.“ Наистина, той държал погледа си съсредоточен върху наградата на вечния живот в небесата като част от Божието царско правителство.

Вечен живот на земята

За по–голямата част от онези, които избират да вършат Божията воля, наградата, към която трябва усърдно да се стремят, е вечен живот в новия свят, който Бог ще установи. (Пс. 37:11, 29) Исус потвърдил, че тази надежда е сигурна. Той казал: „Щастливи са онези с мек нрав, защото ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) Исус е основният наследник на земята, както разбираме от Псалм 2:8, и с него в небето ще бъдат още 144 000 съвладетели. (Дан. 7:13, 14, 22, 27) Хората от „другите овце“, които ще живеят на земята, ще „наследят“ земните владения на Царството, ‘приготвени за тях от основаването на света’. (Мат. 25:34, 46) Ние имаме гаранция, че всичко това ще се изпълни, защото Бог, който го е обещал, „не може да лъже“. (Тит 1:2) Можем да имаме същата увереност в изпълнението на Божиите обещания, каквато имал Исус Навиев, когато казал на израилтяните: „Не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ, вашият Бог, говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.“ (Ис. Н. 23:14)

Животът в Божия нов свят няма да бъде като днешното изпълнено с разочарования съществуване. Той ще бъде напълно различен: няма да има войни, престъпност, бедност, несправедливост, болести и смърт. Хората ще имат съвършено здраве и ще живеят на земята, която постепенно ще бъде превърната в рай. Този живот ще бъде толкова удовлетворяващ, че ще надмине дори и най–смелите ни мечти. Да, тогава всеки ден ще ни носи истинска наслада. Каква прекрасна награда!

Когато бил на земята, Исус получил сила посредством Божия свети дух, с която показал какви чудесни неща ще се случат в новия свят по цялата земя. Например Исус казал на един мъж, който в продължение на 38 години бил парализиран, да ходи. От Библията научаваме, че мъжът направил това. (Прочети Йоан 5:5–9.) При друг случай Исус срещнал „един сляп по рождение човек“ и го излекувал. По–късно, когато попитали този човек кой го бил излекувал, той отговорил: „Никога досега не се е чувало някой да е отворил очите на сляп по рождение човек. Ако този човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“ (Йоан 9:1, 6, 7, 32, 33) Исус можел да направи всичко това, защото имал сила от Бога. Навсякъде където отивал, той ‘лекувал онези, които се нуждаели от лечение’. (Лука 9:11)

Исус не само можел да лекува болните и сакатите, но и да възкресява мъртвите. Например едно 12–годишно момиче било умряло и това опечалило дълбоко неговите родители. Но Исус казал: „Момиченце, казвам ти, стани!“ И то станало! Можеш ли да си представиш реакцията на родителите му и на останалите, които били там? (Прочети Марко 5:38–42.) В Божия нов свят много хора ще бъдат „извън себе си от голяма радост“, когато милиони други ще бъдат възкресени, тъй като „ще има възкресение и на праведните, и на неправедните“. (Деян. 24:15; Йоан 5:28, 29) Възкресените ще получат ново начало с възможността да продължат да живеят и занапред, дори вечно.

 Възкресените няма да бъдат обречени на провал. Те няма да бъдат съдени за греховете, които са извършили, преди да умрат. (Рим. 6:7) По време на Хилядолетното управление на Христос, когато бъде приложена ползата от изкупителната жертва, послушните поданици на Царството ще бъдат издигнати до съвършенство, като накрая ще бъдат напълно освободени от последствията на Адамовия грях. (Рим. 8:21) Йехова „ще погълне смъртта за винаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица“. (Иса. 25:8) Божието Слово казва също, че ‘ще бъдат отворени свитъци’, което показва, че хората, живеещи на земята по онова време, ще получат нова информация. (Откр. 20:12) Докато земята бива превръщана в рай, ‘жителите на света ще се учат на правда’. (Иса. 26:9)

 Възкресените ще бъдат съдени не въз основа на греха, наследен от Адам, а въз основа на онова, което самите те изберат да правят. В Откровение 20:12 се казва: „Мъртвите бяха съдени според делата си въз основа на записаното в свитъците.“ Това се отнася за делата, които ще вършат тези хора след възкресението си. Само какъв чудесен пример за справедливостта, милостта и любовта на Йехова! Нещо повече, болезнените неща от предишния им живот в този стар свят „няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“. (Иса. 65:17) С укрепващата нова информация, която ще бъде на разположение, и живота, изпълнен с добри неща, те няма вече да се измъчват от лошите неща в миналото. Тези минали преживявания ще бъдат забравени. (Откр. 21:4) Същото се отнася и за „голямото множество“, което ще преживее Армагедон. (Откр. 7:9, 10, 14)

 В Божия нов свят хората няма вече да се разболяват или да умират. „Нито един жител няма да каже: ‘Болен съм.’“ (Иса. 33:24, НС) Жителите на новия свят ще се събуждат всяка сутрин в съвършено здраве, очаквайки с нетърпение поредния вълнуващ ден. Те ще се радват на удовлетворяваща работа и на общуването с другите, които ще бъдат загрижени за тяхното добруване. Такъв живот наистина е чудесна награда! Защо не отвориш Библията си и не прочетеш пророчествата в Исаия 33:24 и 35:5–7? Опитай се да си представиш, че и ти си там. Това ще ти помогне да държиш погледа си съсредоточен върху наградата.

Хора, които изгубили наградата от погледа си

 Още щом научим за наградата, трябва да се стремим усърдно да съсредоточаваме погледа си върху нея, за да не я изгубим от полезрението си. Например, когато станал цар на древния Израил, Соломон смирено помолил Бога за разбиране и проницателност, за да съди народа справедливо. (Прочети 3 Царе 3:6–12.) Затова, както се казва в Библията, ‘Бог дал на Соломон твърде много мъдрост и разум’. Всъщност ‘Соломоновата мъдрост надминала мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост’. (3 Царе 4:29–32)

Преди време обаче Йехова бил предупредил онзи, който щял да стане цар, ‘да не си събира много коне, нито да си взема много жени, за да се не отклони сърцето му’. (Втор. 17:14–17) Събирането на коне щяло да показва, че царят разчита на своята войска да осигури защита на народа, вместо да разчита на Йехова, истинският Защитник. А вземането на много жени щяло да бъде опасно, понеже някои от тях можело да бъдат от околните езически народи, които участвали във фалшиво поклонение, и най–вероятно щели да отвърнат царя от истинското поклонение на Йехова.

 Соломон не се вслушал в тези предупреждения. Вместо това той постъпил точно така, както Йехова казал, че царете не бивало да постъпват. Соломон събрал хиляди коне и ездачи. (3 Царе 4:26) Имал също 700 жени и 300 наложници, много от които били от близките езически народи. Тези жени ‘преклонили сърцето му към други богове и то не било съвършено’ пред Йехова. Соломон участвал в отвратителното фалшиво поклонение на езическите народи, принасяно от неговите жени чужденки. В резултат на това Йехова казал, че щял ‘да откъсне царството’ от Соломон. (3 Царе 11:1–6, 11)

 Соломон вече не се съсредоточавал върху скъпоценната привилегия, която имал като представител на истинския Бог. Царят напълно изоставил чистото поклонение. След време целият народ станал отстъпник, което довело до неговото унищожение през 607 г. пр.н.е. Макар че юдеите накрая възстановили истинското поклонение, векове по–късно Исус бил подтикнат да каже: „Царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ Точно това и станало. Исус заявил: „Ето, този дом бива изоставен, предаден на вас.“ (Мат. 21:43; 23:37, 38) Заради своето невярно поведение народът загубил голямата си привилегия да представя истинския Бог. През 70 г. римските войски унищожили Йерусалим и храма, и много от оцелелите юдеи били поробени.

 Юда Искариот бил един от дванайсетте апостоли на Исус. Юда чул неговите прекрасни учения и видял чудесата, които Исус извършил с помощта на Божия свети дух. Но Юда не пазел сърцето си. На него му била поверена касата, в която били съхранявани парите, с които разполагали Исус и апостолите. Но Юда ‘бил крадец и понеже касата била в него, си присвоявал парите, пуснати там’. (Йоан 12:6) Той станал толкова алчен, че накрая дори участвал в заговор с лицемерните главни свещеници и предал Исус за 30 сребърни монети. (Мат. 26:14–16) Друг човек, който изгубил наградата от погледа си, бил Димас, един от съработниците на апостол Павел. Димас не пазел сърцето си. Павел казал: „Димас ме изостави, тъй като обичаше делата на света.“ (2 Тим. 4:10; прочети Притчи 4:23.)

Поука за всеки един от нас

Всички служители на Бога трябва сериозно да размишляват върху примерите, посочени в Библията, защото в нея се казва: „А тези неща, които им се случиха, бяха пример и бяха записани като предупреждение за нас, които сме застигнати от края на тези системи.“ (1 Кор. 10:11) Днес живеем в последните дни на настоящата зла система. (2 Тим. 3:1, 13)

 Сатана Дяволът, „богът на тази система“, „знае, че му остава малко време“. (2 Кор. 4:4; Откр. 12:12) Той ще направи всичко възможно, за да подтикне служителите на Йехова да накърнят лоялността си като християни. Сатана упражнява контрол над този свят, включително и над средствата за масова информация. Но народът на Йехова разполага с нещо далеч по–мощно — „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Кор. 4:7) Можем да разчитаме на тази сила от Бога да ни помага да устояваме на всичко, което Сатана предприема срещу нас. Затова ние сме подканени да се молим непрестанно, уверени, че Йехова „ще даде светия дух на онези, които му поискат“. (Лука 11:13)

Ние биваме укрепени също, като знаем, че цялата система на Сатана скоро ще бъде унищожена, но истинските християни ще оцелеят. „Светът преминава, а също и неговите желания, но който върши волята на Бога, остава завинаги.“ (1 Йоан 2:17) Имайки предвид това, колко неразумно би било за един служител на Бога да смята, че в днешната система има нещо, което е по–ценно от взаимоотношенията му с Йехова! Светът, който е под властта на Сатана, прилича на потъващ кораб. Йехова е осигурил християнския сбор като „спасителна лодка“ за своите верни служители. Докато „гребат“ към новия свят, те могат да бъдат сигурни в изпълнението на следното обещание: „Злотворците ще се изтребят; а ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.“ (Пс. 37:9) Затова продължавай да държиш погледа си съсредоточен върху тази прекрасна награда!

 Статията  е от списание "Стражева кула"-15.03.2009г.издание на Свидетели на Йехова.