ДОКАТО седял удобно в хола си, един лекар гледал телевизионно предаване, в което участвал министър от ирландското правителство. Като се вгледал в лицето на министъра, лекарят забелязал нещо, което според него можело да се окаже тумор. Той посъветвал министъра незабавно да се прегледа.

Диагнозата се оказала съвсем точна. Лекарят имал набито око, тоест можел да поставя правилна диагноза от пръв поглед. Някои смятат, че имат набито око, когато преценяват характера и личността на другите, както и дали може да им се има доверие.

През вековете някои изследователи са се опитвали да намерят научно обяснение на предполагаемата способност да се определя характерът на човек само по външния му вид и я нарекли физиогномика. В „Британска енциклопедия“ обаче за физиогномиката се казва, че е „псевдонаука, чиято цел е да разкрие характера на човека чрез анализ на чертите на лицето или на телосложението му“. През XIX век антропологът Франсис Галтън, който бил братовчед на Чарлз Дарвин, и италианският криминолог Чезаре Ломброзо предложили подобни теории и методи, които днес не са толкова известни.

Въпреки това много хора смятат, че е възможно да бъде направена точна преценка на някого въз основа на външния му вид. Доколко обаче може да се разчита на първото впечатление?

В Библията в „Първа книга на царете“ намираме типичен пример за това как първото впечатление може да доведе до погрешна преценка. Йехова Бог наредил на пророк Самуил да помаже един от синовете на Йесей за бъдещ цар на Израил. В повествованието четем: „Когато те [синовете на Йесей] дойдоха и той видя Елиав, веднага си каза: ‘Ето, пред Йехова е неговият помазаник!’ Но Йехова каза на Самуил: ‘Не гледай външността му, нито високия му ръст, понеже го отхвърлих! Защото Бог не вижда нещата така, както ги вижда човек: човек вижда онова, което виждат очите, а Йехова вижда какво е сърцето.’“ Същото се повторило с още шестима синове на Йесей. Накрая, противно на очакванията на пророка и на Йесей, Бог избрал за бъдещ цар осмия син, Давид — младеж, когото никой дори не се сетил да извика. (1 Царе 16:6–12)

Положението днес не е много по–различно. Преди няколко години в Германия един професор по криминология провел експеримент, в който участвали 500 студенти по право. Били поканени 12 непознати „гости“, сред които били началникът на местното полицейско управление, местният прокурор, касиерът на университета, служител от връзки с обществеността, няколко адвокати, служители от съда и трима осъдени престъпници. Студентите трябвало да определят професията на всекиго от гостите, както и кой от тях излежава затворническа присъда и за какво престъпление. Преценката трябвало да бъде направена въз основа на външния вид на гостите и на хобитата, които казали, че имат.

Какви били резултатите? Около 75 процента от студентите успели да познаят тримата истински престъпници. Но около 60 процента от тях определили като престъпници деветимата други гости, които нямали криминално досие. Всеки седми студент предположил, че прокурорът е потенциален пласьор на наркотици, а всеки трети описал началника на полицията като крадец! Преценката, основана на първото впечатление, може да се окаже далече от истината. Защо е така?

Когато виждаме някого за първи път, често си съставяме мнение за него въз основа на свои минали преживявания. Обикновено сме склонни да слагаме хората под общ знаменател и да съдим въз основа на изградени стереотипи. Освен по външния вид може да преценяме другите и по тяхната националност, етническа принадлежност, социално положение или религия.

Ако мнението, което сме си съставили за някого, се окаже правилно, увереността ни, че можем да преценяваме хората от пръв поглед, се засилва. Как постъпваме обаче, ако разберем, че сме си направили напълно погрешни изводи? Ако сме честни, ще спрем да се ръководим от предварително изграденото си мнение и ще приемем фактите. В противен случай, ако гордо смятаме преценката си за непогрешима, може да причиним голяма вреда на другите.

Ако някой преценя другите по външния им вид, той вреди не само на тях, но и на себе си. Например през първи век много юдеи отхвърлили възможността Исус да е обещаният Месия. Тъй като мнението им се основавало изцяло на онова, което виждали, за тях Исус бил просто синът на един обикновен дърводелец. Макар че мъдростта и могъщите дела на Исус им направили силно впечатление, те отказали да повярват, че той може да е нещо повече от онова, което предварително били решили за него. Заради нагласата им Исус отишъл да проповядва другаде. Той казал: „Навсякъде пророкът намира почит, само не и в родния си край и в родния си дом.“ (Матей 13:54–58)

Тези юдеи принадлежали към народ, който вече векове наред очаквал Месията да се появи. Тъй като позволили на първото впечатление да им попречи да разпознаят Месията, те загубили Божието благоволение. (Матей 23:37–39) Обществото имало подобни предразсъдъци и спрямо последователите на Исус. Много хора просто не можели да повярват, че малка група обикновени рибари, презирани от образованата класа и от водачите на официалната религия, имали да кажат нещо важно. Онези, които продължили да се ръководят от първото впечатление, загубили прекрасната възможност да станат последователи на Божия син. (Йоан 1:10–12)

Имало обаче съвременници на Исус, които били достатъчно смирени, за да променят мнението си при наличието на доказателства. (Йоан 7:45–52) Сред тях били някои от семейството на Исус, на които в началото им се струвало невъзможно техен роднина да е Месията. (Йоан 7:5) Похвално е, че след време променили мнението си и повярвали в него. (Деяния 1:14; 1 Коринтяни 9:5; Галатяни 1:19) Подобно на тях, години по–късно в Рим някои юдеи с готовност изслушали апостол Павел, вместо да вярват на слухове, разпространени от враговете на християнството. Впоследствие някои повярвали. (Деяния 28:22–24)

Мнозина днес имат отрицателно мнение за Свидетелите на Йехова. В повечето случаи тези хора не са запознати с фактите, нито имат доказателства, че вярванията и делата на Свидетелите са в противоречие с Библията. По–скоро те не могат да повярват, че Свидетелите на Йехова проповядват библейската истина. Именно такъв бил възгледът на много хора през първи век и  за християните.

Не е изненадващо, че за онези, които се стремят да следват примера на Исус, се говори с пренебрежение. Всъщност Исус предупредил истинските си последователи: „Ще бъдете мразени от всички заради моето име.“ Но ги насърчил с думите: „Който устои до края, ще бъде спасен.“ (Матей 10:22)

Следвайки заповедта на Исус, Свидетелите на Йехова полагат големи усилия да стигнат до всички хора по света с добрата новина за Божието Царство. (Матей 28:19, 20)
Те искрено вярват , че въпреки предубежденията си с течение на времето ,много хора променят първоначалното си мнение за тях.Като членове на  гражданското общество, Свидетелите имат добра обществена репутация и се ползват с доверие , точно защото са приложили  високите морални стандарти от които се ръководят.
С поздрав!

не деноминацията или съответната църква. Според Словото ще бъдем съдени и според него оправдани...

За съжаление не всички християнски деноминации имат правилното тълкуване на Словото.Ето защо има белези по които може да се познае истинската религия а тя може да бъде само една.Поздрав!