ЖИВЕЕМ в свят, който се сблъсква с едни от най–трудните и трагични времена в човешката история. За хората, които нямат близки взаимоотношения с Бог Йехова, е почти невъзможно да се справят с тези „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1–5) Разчитайки единствено на собствените си сили, те постигат ограничен успех. В стремежа си да не мислят прекалено за проблемите мнозина се опитват да открият все по–нови форми на развлечения.

За да се справят със стреса, хората често поставят желанието за удоволствия на първо място в живота си. Ако не са внимателни, християните лесно биха могли да започнат да правят същото. Как можем да избегнем това? Дали трябва да бъдем сериозни през цялото време? Как да намерим равновесие между удоволствията и отговорностите? Какви библейски принципи трябва да ни ръководят, за да имаме реалистичен възглед за живота и в същото време да не се вземаме много на сериозно?

Излишно е да се казва, че този свят придава прекалено значение на удоволствията. (2 Тим. 3:4) Това може да застраши нашата духовност. (Пр. 21:17) Затова с основание писмата на апостол Павел до Тимотей и Тит включват и съвети относно сериозността. Прилагането на тези съвети ни помага  да не се влияем от лекомисления възглед на света за живота. 1 Тимотей 2:1, 2; Тит 2:2–8.)
Векове по–рано Соломон писал колко е важно понякога да се отказваме от удоволствията, така че да отделяме време за по–сериозните неща. (Екл. 3:4; 7:2–4) Наистина, тъй като животът е кратък, трябва да ‘напрягаме всичките си сили’, за да бъдем спасени. (Лука 13:24) За тази цел е важно да продължаваме да мислим за нещата, които заслужават „сериозно внимание“ — всичко, което е свързано с християнския ни начин на живот. (Флп. 4:8, 9)
Например, подражавайки на Йехова Бог и неговия син  Исус, християните гледат сериозно на отговорността, която имат, да работят усърдно. (Йоан 5:17)Особено главите на семействата трябва да се трудят усилено, за да издържат семействата си. В крайна сметка, онзи, който не прави това, сякаш се е „отрекъл от вярата“ и е отхвърлил Йехова! (1 Тим. 5:8)
Да бъдем сериозни не означава, че не можем да си почиваме и да прекарваме приятно време с другите. Исус оставил съвършен пример, като отделял време не само да поучава хората, но и да си почива и да изгражда близки взаимоотношения с тях. (Лука 5:27–29; Йоан 12:1, 2) Да бъдем сериозни не означава също, че винаги трябва да изглеждаме строги. Ако Исус бил неприветлив или прекалено сериозен, безспорно хората нямало да бъдат привлечени към него. Дори децата се чувствали добре в негово присъствие. (Мар. 10:13–16)
Безпорно Библията ни дава много примери за добър християнски начин на живот в днешната система.
Поздрав!