Целувката на Юда 2000 години по-късно

Матей 27:4. Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.

5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

Служението на  Исус Христос беше към края си. Оставаха броени часове до завършека на земната Му мисия. Три години и половина беше лекувал, проповядвал, благославял дошлите да потърсят помощ и във всеки миг изявяваше Божия характер. Призивът Му към измъчения от тежкия живот и римското робство народ носеше надежда и тълпи следваха Исус по пътя. Господ желаеше да отвори духовните очи и уши на “пленените”, но никъде не срещаше разбиране. Той обичаше тези “отрудени и обременени” хора и им представяше идващото Небесно царство, но те бяха потънали в грижите си и мислеха само за хляба и рибата, с които можеха да се снабдят безплатно. Дори учениците Му, подведени от фарисеите и обзети от манията за величие, мислеха за високите постове, които щяха да заемат в бъдещия свободен от римляни Израил и не разбираха какво ужасно разочарование ще сложи край на надеждите им. Исус Се нуждаеше от верни и отдадени ученици. Не Му бяха необходими масовки, плакати и фанфари. Не ползваше нито медии, нито билбордове. И въпреки съпротивата на свещениците и книжниците, измъчените, болните и отчаяните се стичаха при Него. Исус беше повикал няколко мъже за ученици и те с готовност Го бяха последвали. Само един беше пожелал сам да тръгне с Него. Горд, пресметлив и славолюбив, Юда бе казал:

Лука 9:57. А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш.

Странни и необясними думи! Странни, защото това означаваше пълно себе предаване. Необясними, защото Юда каза нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Той не говореше само за земния, но и за вечния живот! Дали го осъзнаваше? Вероятно не. Но беше дал дума и връщане назад нямаше. Господ познаваше сърцето на Юда и го предупреди, че това не е шега и ако си прави сметката да върви по червен килим до небето, е изпаднал в дълбока заблуда:

Лука 9:58. Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

Исус всъщност каза: “Юда, ти си имаш дом, ти си осигурен, имаш служба, имаш средства. Аз нямам нищо. Моето царство не е от този свят. Помисли, преди да решиш!” Дали от предоверяване на собственото “Аз” или поради искрено желание да бъде с Човека на деня, но Юда остана твърд на думата си и се подготви да стане част от Небесния Ерусалим. Какво го беше подтикнало? Дали апелът, който Господ беше отправил към богатия младеж:

Лука 18:22. Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

Или подбуден от Святия Дух бе решил да промени коренно живота си и да получи бялата дреха на Христовата правда? Само Бог знае. Но желанието на Юда показваше небесен произход. Няколко десетилетия по-късно любимият ученик Йоан щеше да получи видение за края на земната история:

Откровение 14:1. И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

4. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца.

Наистина невероятно! Същите думи, а изходът – различен. Юда беше пожелал да следва Исус “където и да отиде”, но пропусна нещо съществено. Наистина беше навсякъде с Христос, но не Го остави да напише името Си на челото му. Не беше избелил греховете си в кръвта на Агнето, а вместо това пое вината за стореното върху себе си. Исус го канеше да се осъзнае. Дори случката с Мария Магдалена Юда можеше да приложи за себе си. Господ бе казал на Симон: “На когото много се прощава, той много обича”. Но Юда не поиска да отнесе това за себе си. А зад този разговор и изказването на Юда за спестяването на парите от мирото можеше да се схване, че Господ се обърна не само към домакина Си, но и към Своя ученик: “Юда, ти си крадец, имаш високо мнение за себе си, мислиш, че никой не знае какво вършиш. Но Аз познавам мислите и сърцето ти. Не те осъждам. Ти не си Мой враг. Ти си просто един грешник. Ти си роб на този, който иска да те погуби, както иска да погуби и всички хора. Аз те обичам, както обичам всеки от вас и ти прощавам, както на всеки друг. Аз давам Себе Си за твоите грехове. Ето, Мария ме помаза за погребение. Разбери това, което тя върши и се върни от пътя на греха. Искам да живееш, защото си ми скъп не по-малко от всеки друг!”

Ето, това беше преломният момент. Има една приказка “Парите или животът”. Юда избра парите и изгуби всичко. На Господната вечеря той отново беше приканен да обмисли избраната посока и това беше неговата последна възможност.  Исус разчупи хляб и поднесе на всички, дори на Юда. Беше му дал двойна благодат. Не само му даде Господната вечеря, но след това му поднесе и залъка, който го приканваше към размисъл. Два пъти Месия поднесе Божията благодат към Своя изкушен към предателство ученик, но това не беше достатъчно. Юда беше преминал границата и вече нищо не можеше да го върне към Пътя. Беше обърнал думите “ще те следвам където и да отидеш” в “Ще ме следваш където и да отида” и понеже Исус не беше задоволил желанието му да стане цар, а той да се издигне в ранг финансов министър, реши да осребри службата си. Когато се осъзна, беше вече извършил предателството. За съжаление това, което последва, беше по-лошо от самото предателство. Ако беше постъпил така, както постъпи Петър, вероятно щеше да стане най-ревностния ученик и пример за промяна за всички християни в следващите векове. Но Юда не пожела да падне върху скалата и да се разбие. Грехът на предателството, който изникна пред погледа му, изпълни целия му кръгозор. Сатана се наслаждаваше и му посочваше единствения изход: “Виж сега какво направи. Никой няма да те погледне. Винаги ще те считат за предател. Ще те сочат с пръст. Ти предаде своя Спасител. Той няма никога да ти прости! Ти ще бъдеш за лош пример на всички хора. Заслужава ли си да живееш? Това няма да е живот. Всеки ден ще те сочат с пръст. Ти си осъден! Поне се отърви от този срам!” И Юда го послуша. Той не се опита да си припомни каква любов имаше Исус към него. Не се върна назад за да схване, че Господ никога не прояви осъдителен дух и дори на най-големите грешници даде надежда и прощение. Беше забравил думите “Човешкият Син не е дошъл да погуби, а да спаси”. Беше се оставил да бъдат изтрити и споменът за характера на Исус, и думите, отправени към Петър: “Не ти казах да прощаваш до седем, но седемдесет пъти по седем”. Сатана беше обсебил ума му, чувствата му и сърцето му и Юда виждаше единствено своя грях, а не Този, Който винаги искаше да го привлече към Себе Си. Дори не му мина през ума, че с това, че посегна на живота си, допълнително натовари Исус с нов грях. Болката по загубеното за вечността творение завинаги ще изпълва Бащиното сърце и Бог през безкрайните векове ще страда тайно за Юда, който можеше да стане най-доброто Му дете и служител, чрез когото да бъдат спасени за вечността стотици и хиляди хора. Така от думите “ще Те следвам, където и да отидеш”, не остана и следа. Юда на дело потвърди притчата за човека, който започнал да гради къща, без да си направи сметката. Неговият случай трябва да бъде за пример на всеки от нас. Ако си правим сметката да бъдем християни само на думи, а на дело да искаме Исус да следва нас, само си губим времето. Да се следва Исус не означава да променяме това, което е казал, за да си угодим на разбиранията. А означава Той да ни води според волята Си. Дали ще е в облеклото, дали ще е в музиката, дали ще е в богослужението, в отношението към съботата, в забраната жени да говорят в църквата или в каквото и да е, истинският християнин следва Божията воля.

Когато един човек  решава да следва себе си и да прави от Бога творение, нямат нужда от Него. И не прави нещо по-различно от това, което извърши Юда. Да се служи на Бога така, както Той не иска, е просто предателство с целувка. По-лесно е да се понесе един отявлен враг, отколкото приятел, който забива нож в гърба.

Всеки може да избере как да служи. Но нека имаме предвид, че Бог е Бог на любовта. И най-малкото, което заслужава е да Го предаваме с целувка...