Прочетох разказа и ми хареса начина на интерпретиране на темата за благовестието. .Струва си да се замислим , дали като християни, изпълняваме заръката да носим поканата?

Гледайки поканата ,поклатих глава в знак на недоверие. Не, това не може да бъде мястото. Едва ли ще съм добре дошъл тук. Бяха ми връчвали покана вече няколко пъти ... чрез различни хора и най-сетне реших да проверя какво толкова му беше хубавото на това прехвалено място. Да, но сега стоях пред вратата и се чудех ... сигурно бях объркал адреса.

Погледнах отново поканата, която стисках в ръка. Погледа ми се плъзна по написаното: „Ела с това, с което си облечен – нямаш нужда от смокинг”. После проверих и адреса ... да, бях на правилното място. Надзърнах през прозореца отново и видях една голяма зала пълна с хора, чиито лица грееха от радост. Всички бяха прилично облечени и изглеждаха невероятно чисти докато вечеряха в този изискан ресторант. Засрамен, аз огледах своите дрипави и окъсани дрехи, целите покрити с петна. Бях толкова мръсен. Всъщност бях отвратителен! Смърдях гадно! Не можех да отърся праха и мръсотията, които бяха полепнали по тялото ми.

Но когато се обърнах да си тръгна, думите от поканата изкочиха пред очите ми ... „Ела с това, което си облечен – нямаш нужда от смокинг”.


Реших да опитам. Събирайки малкото кураж, който ми беше останал, аз отворих вратата на ресторанта и се приближих към един мъж, който седеше зад едно бюро. „Как се казвате, господине?”, попита ме Той усмихнато.
„Джими Д. Браун”, измънках аз без да го поглеждам. Напъхах ръцете си колкото се може по-дълбоко в джобовете на якето си, с надеждата, че той нямаше да забележи мръсотията по тях.
Той сякаш не забелязваше мръсотията, с която бях покрит от глава до пети и продължи: „Много добре, господине. Има резервирана маса на ваше име. Бихте ли искали да ви заведа до нея?”
Направо не вярвах на ушите си! Аз се ухилих и казах: „Да, разбира се!” Той ме заведе до една маса и наистина на нея беше поставена табелка с моето име, изписано с тъмночервени букви.

Когато отворих менюто, за да видя какво да си поръчам, аз открих, че тук се предлагаха много прекрасни и чудни неща като: „Мир”, „Радост”, „Благословения”, „Доверие”, „Уверение”, „Надежда”, „Любов”, „Вяра” и „Милост”. На момента осъзнах, че това не беше обикновен ресторант. Затворих менюто и погледнах корицата му, за да видя къде бях попаднал ... „Божията благодат”. „Божията Благодат” – така се казваше ресторанта! В този момент мъжа се върна при мен и ме запита: „Препоръчвам ви Специалитета на деня”. Ако си поръчате него всичко, което видяхте в менюто идва със Специалитета!”

„Стига, бе! Занасяш ме ....”, помислих си аз. „Искаш да кажеш, че мога да имам ВСИЧКО това!” „А какво включва Специалитета на деня?” попитах аз, като улових в гласа си нотка въодушевление. „Спасение”,отговори Той. „Да, приемам”, почти изкрещях аз. В момента, който изрекох тези думи ме заля неописуема радост.


Обаче болка сви стомаха ми и очите ми се напълниха със сълзи. Някакси между хълцанията успях да кажа: „Господине, само ме погледнете. Аз съм толкова мръсен и гнусен; толкова нечист и изобщо не заслужавам тези неща. Много бих

искал да имам всичко това, но ... но аз не мога да си го позволя!” ." Безстрашно, мъжът се усмихна отново: „Господине, сметката ви вече е уредена от Онзи Джентълмен, Който седи ей-там”, отговори мъжа като посочи с пръст другият край на стаята. „Името Му е Исус ...” Погледнах нататък и видях един мъж. Неговото присъствие осветяваше цялото помещение. Почти не можеше да го погледнеш. Осъзнах, че вървях към Него и с разтреперан глас прошепнах: „Господине, ще мия чиниите и ще мета пода или ще изхвърлям боклука ... Ще направя всичко, за да Ви се отплатя за това, което ми давате”.

Той разтвори обятията Си и каза с усмивка: „Сине, всичко това е твое, само ако дойдеш при Мен. Помоли ме да те измия и Аз ще го направя. Помоли ме да очистя петната по тебе и Аз ще го сторя. Помоли Ме да ти позволя да вечеряш на Моята маса и ще ти бъде позволено. Спомни си, масата е резервирана на Твое име. Всичко, което трябва да направиш е само ДА ПРИЕМЕШ този подарък, който ти предлагам.”

Шокиран, аз паднах в нозете Му: „Моля те, Исусе. Изчисти живота ми. Моля Те, промени ме, позволи да седна на Твоята трапеза и ми дай този нов живот.”
На момента чух думите: „Свърши се”.
Погледнах се – бели одежди красяха чистото ми тяло. Нещо чудно и прекрасно се беше случило! Чувствах се нов, сякаш товар беше вдигнат от плещите ми и аз се озовах седнал на Неговата маса.
„Специалитета на Деня е сервиран”, ми каза Господ.”Спасението е твое. То ти принадлежи”. Седнахме на масата и си поговорихме доста. Прекарвах си страхотно! Той каза на мен, от всички възможни хора, Той каза на мен, че би се радвал да идвам при Него колкото се може по-често. Той ми каза съвсем ясно, че искаше от мен да прекарвам колкото се може повече време с Него.
Наближи времето когато трябваше да си тръгвам и да изляза отново в „истинският свят”. Той ми прошепна нежно: „Аз съм винаги с теб!” После ми каза нещо, което никога не бих могъл да забравя: „Дете мое, виждаш ли празните маси в тази зала?” „Да, Господи. Виждам ги. Те какво означават?” „Тези маси са резервирани ... но хората, на чиито имена са резервирани масите не са приели поканата да дойдат и вечерят. Би ли бил толкова любезен, че да им връчиш поканите, за да дойдат и да се присъединят към нас?”, ме попита Исус.
„Ама, разбира се”, казах аз развълнувано и грабнах поканите.
„Иди и кажи на всички народи”, каза Той когато си тръгвах.
Влязох в „Божията Благодат” мръсен и гладен. Опетнен с грехове. Себеправедността ми – скъсана дрипа. Но Исус ме уми. Излязох от там ... чисто нов човек ... облечен в бели одежди – Неговата праведност.
И така, аз ще спазя обещанието, което дадох на Господа. Отивам. Ще разпространявам Словото. Ще споделям Благата Вест ... Ще раздам поканите. И ... започвам от теб.
Бил/ а ли си в „Божията Благодат”? Там има маса, резервирана специално за теб. Ето, заповядай ... това е твоята покана. „Ела с това, което си облечен. Нямаш нужда от смокинг”.
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез

дела, за да не се похвали никой.” (Ефес. 2:8-9)