Великият и страшен ден Господен е символичен ден , когато ще съди земята.
 Божият съд ще бъде според Неговия праведен стандарт, не според нашия. В този ден
„Гордото носене на човека ще се наведе, и надменността ще се унижи, а само Господ ще се възвиси
 в оня ден. И идолите съвсем ще изчезнат” (Ис. 2:17-18). Това е ден на въздаяние на гордостта и
непокорството на хората, макар сега да изглежда, че гордостта и непокорството минават незабелязани,
ненаказани и често дори възнаграждавани. Мнозина днес се мамят. Живеят за себе си, като вярват, че
 са в добри взаимоотношения с Бог. Техните закоравели сърца са загубили страха от Господа. За тях се
 казва: „В последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите
страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни,
 всичко стои така, както от началото на създанието” (ІІ Петр. 3:3-4). Тези мъже и жени следват
 собствените си себични желания, не Божиите. Някои дела дори се вършат в името на Христос.
Стандартът на такива хора не е Исус; те се сравняват с други. Техен стандарт е, да бъдат приети
 от обществото. Размишленията им са горе долу следните: „Защо да водя свят живот, когато мнозина в
църквата не живеят по този начин и остават ненаказани? Те сякаш дори благоуспяват в това, което
вършат. Защо да се обременявам ненужно?”Господ ще се надигне в деня на съда, като каже:
 „За дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си, но сега ще извикам като
 жена, която ражда, ще погубя и същевременно ще погълна. Ще запустя планини и хълмове”
(Исая 42:14-15). Господ е стоял тих и е въздържал Себе Си дълго време. Целта на това забавяне е
. Много хора ще се обърнат и ще се завърнат при Бога, докато други ще се закоравяват все повече
 и повече, като отхвърлят Неговия призив. За тях денят Господен ще дойде неочаквано. „
Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват:
 Мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна
жена, и никак няма да избегнат” (І Сол. 5:2-3). Денят Господен ще дойде, както в Лотовите дни
Содом и Гомор бяха благоденстващи градове без липса на храна или подслон. Нямаше белези за
 надвиснал съд. Случи се същото, каквото и с техните бащи. „Ядяха, пиеха, купуваха, продаваха,
 садяха и градяха” (Лука 17:28). Всичко дойде върху тях съвсем изневиделица. Сигурно са си
 мислили, че Бог не забелязва състоянието на техните сърца и извратеността на пътищата им. Лот
 дори не знаеше за идващия съд. Той би могъл да представя плътските християни. Виждаме това по
 избора му на място, където да живее (между жителите на Содом и Гомор), при жената, която имаше
и децата, придобити чрез кръвосмешение - моавците и амонците. Авраам, за разлика от него, избра да
живее отделно. Той търсеше града, чийто архитект и строител е Бог. Лот реши да общува с нечестивите
, вместо да се отдели. Техните пътища бавно, но сигурно започнаха да принасят плод в него и
семейството му. Неговите стандарти вече не бяха диктувани от Бог, а от обграждащото го общество.
 На Лот „бе досадил развратния живот на нечестивите, защото този праведен човек, като
живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше
 беззаконните им дела” (ІІ Петр. 2:7-8). Денят на съда можеше да дойде и върху него като крадец
през нощта, ако не бяха Божиите пратеници, които го предупредиха. Но въпреки това
 предупреждение  за съд, жена му погледна назад, защото бе повлияна от света и вече не се
боеше от Господа. Ето защо Исус ни предупреждава: „Помнете Лотовата жена.
Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази” (Лука 17:32-33).