Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2010 23:49 - Да се хвалим в скърбите си!
Автор: merita Категория: Други   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
4



Поведението на повечето от нас се диктува от емоциите – от начина, по който другите реагират около нас, от обстоятелствата и от това как се чувстваме в момента. Това ли е което иска Бог от нас?  

Всеки от нас има различен съпруг и различни нужди в живота. Няма семейство с еднакви проблеми за живота и за брака. Непредвидимите обстоятелства са винаги около нас. В живота на всяка личност, във всеки брак има трудни обстоятелства. Всички сме изправени пред избор. Когато дойдат трудните моменти, можем да размахаме пръст и да се борим с гняв и негодувание или можем да се уповаваме на Бог. Първият избор поражда неудовлетворение и объркване. Вторият поражда плода на Духа – любов, радост, мир, търпение, благост, милост, доброта, кротост и себеобуздание.

Реагираме ли правилно във време на изпитание? „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух.” (Римл. 5:3-5).

Имаме ли нужда от твърдост в живота си? Или изпитана правда (характер)? Или надежда? „За всичко благодарете; защото това е Божията воля за вас в Христос Исус” (І Солунци 5:18). Как да благодарим, когато изпитанията са „стъпили” на врата ни и ни притискат? Толкова е трудно дори да го възприемем.

В една книга прочетох: „Да отправяте благодарност е различно от това да бъдете благодарна. Аз съм благодарна за своя съпруг и дете... Когато благодаря на Бог за някакво изпитание или трудно обстоятелство, това не е чувство на благодарност, но решение на моята воля да избера да се уповавам на Бога и да Му благодаря независимо от моите чувства.”

Когато Павел пише посланието си към Филипяните, той е в затвора. Сигурно е бил един от най-тежките му моменти в живота. Бог му е поверил отговорността да занесе благовестието по целия познат свят и ето го сега, ден след ден, в затвора. Как бихме реагирали ние? Как мислеше той? „А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, дотолкова, че стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христос; и повечето от братята в Господа, като добиха увереност от моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.” (Филипяни 1:12-14)

Въпреки, че Павел е жестоко бит в затвора, когато пише на Филипяните, присъствието на радостта се усеща. Павел не живее в обстоятелствата, а над тях. „Научих се да съм доволен, в каквото и състояние да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.” (Филипяни 4:11-13).

Бог никога не ни е обещавал, че личните и семейните проблеми ще са лесни за преодоляване, но е казал, че ще ни дава силата. Защо да не Му благодарим предварително, да Му дадем товара си и да очакваме Неговия мир в живота си.

Когато вземем решение да живеем по този начин, обстоятелствата веднага ще ни предизвикат.

Пред нас стои избора – да реагираме неправилно и да се борим с обстоятелствата или да отговорим правилно и да се доверим на Бог да промени нещата за добро. Обстоятелствата може да ни изменят, съпругът ни може да се провали и – може би най-трудното от всичко – ние сигурно няма да успяваме винаги, но Бог никога не се проваля.

Той остава верен и грижовен с готовност да прегърне всяко сърце, натежало от земните изпитания и болки.

Доверете Му се!

Благодарете Му!




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merita
Категория: Други
Прочетен: 989210
Постинги: 341
Коментари: 851
Гласове: 6255
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031