Блогът на merita :: нова надежда

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.11.2009 09:52 - нова надежда

Автор: merita Категория: Други

Прочетен: 2523 Коментари: 0 Гласове:

Прочетох едни стихове от неизвестен автор и реших да ги споделя.Днес много хора живеят , без надежда.Под натиска на ежедневните си проблеми ни се струва , че те никога няма да имат край.Донякъде това е верно , когато става въпрос за тази система , в която живеем.Докато продължаваме да се управляваме от човешки правителства и според човешки правила и закони , живота никога няма да е лишен от проблеми.
Мъдрата книга Библията ни е казала , че не е дадено на човек , който ходи да оправя стъпките си.

Еремия 10:23

23. Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него;
не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

Всекидневно ни облъчват с новини за проблеми свързани с кризата.Рекламите ни всяват чувство на страх и ни карат да живеем с материалистична нагласа .
Три са нещата които днес ни владеят:Страх , алчност и суета!
Политическата и търговска система много умело използуват тези чувства и манипулират хората .
Думата надежда звучи химерно.Хората се питат :Надежда за какво?Ще има ли по- добро бъдеще за хората?А за земята?
Като човешки същества , всеки един от нас има нужда от любов и утеха.Кой може да ни я дава безрезервно и непрекъснато?
Има хора , които дори плащат за това.
Пак бъдрата книга Библията ни казва , кой е непрекъснатия извор на любов и утеха. 2 Сол:2:16

16. А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,

Дай ми на заем надеждата си,

че моята май съм изгубил. И чувства на болка и ужас

са моя единствена свита
Не знам накъде да погледна;

дори бъдещето не носи знака на нова надежда Виждам разруха и сълзи, и вечна трагедия.

Дай ми на заем надеждата си,

че моята май съм изгубил. Хвани ме, прегърни ме;

чуй моята тъжна история,

че изцелението е толкоз далечно. Пътят към него тъй дълъг, самотен.

Дай ми на заем надеждата си,

че моята май съм изгубил. Стой при мен, предложи ми

ухо, сърце и любов. Признай моята болка, тя пари толкова силно. И мисли на скръб и объркване ме връхлитат.