Джон Дюи (1859-1952) е американски философ, психолог и педагог, един от водещите представители на прагматизма. Преподавал е в университетите в Чикаго и Колумбия. Дюи определя демокрацията не като форма на управление, а като "метафизика на отношението между човека и неговия природен опит". Този текст не е писан днес. Не е писан дори през миналия век. Първата му поява е през 1897 година в The School Journal, Volume LIV, Number 3 (January 16, 1897), pages 77-80. Именно защото педагогическото кредо на Дюи продължава да бъде свръхактуално (и - поне у нас - да звучи като глас от бъдещето).

Що е образование?
Вярвам, че образованието като цяло е следствие от участието на личността в социалното съзнание на човечеството. Този процес започва несъзнателно почти с раждането и непрекъснато формира способностите на детето, насища ума му, създава навиците му, изгражда представи и събужда емоции. Чрез това несъзнавано образование личността постепенно започва да споделя интелектуалните и етически ресурси, които човечеството е успяло да събере.
Вярвам, че единственото истинско образование се постига, когато способностите на детето биват стимулирани от възникващите край него социални ситуации. Те изискват от него да действа като член на общността, да надмогне първоначалните рамки на действията и чувствата си и да погледне на себе си от гледна точка на групата, към която принадлежи. Чрез реакцията на другите към неговите действия то разбира техния социален смисъл и узнава тяхната стойност. По същия начин чрез реакцията спрямо своето инстинктивно бърборене детето научава какво означават звуците, които издава; така те се преобразуват в членоразделен говор и детето се запознава с богатството от събраните в езика представи и чувства. 
Вярвам, че този образователен процес има две страни – едната психологическа, другата социална; и нито една от тях не може да бъде подчинена на другата или пренебрегната без негативни последици. От тези две страни психологическата играе ролята на основа. Инстинктите и способностите на самото дете служат като материал и отправна точка на образованието. Ако усилията на учителя не са свързани с нещо, което детето прави по свое собствено желание, образованието се свежда до натиск отвън. Това наистина може да даде някакъв външен резултат, но не може да бъде наречено истински образователно. Без вглеждане в психологическата структура и дейности на личността образователният процес ще бъде случаен и произволен. Ако случайно съвпадне със заниманията на детето, ще има полза; ако не, ще доведе до търкания, разпад или застой.

 Да го подготвим за бъдещия живот означава да му позволим да владее себе си; така да го подготвим, че да може да използва докрай способностите си; така, че ушите, очите и ръцете му да бъдат послушни инструменти; така, че да умее да преценява условията и да действа ефективно и икономично. Такъв тип адаптация не може да се постигне без постоянно вслушване в способностите, вкусовете и интересите на личността, тоест без непрекъснато интерпретиране на образованието през призмата на психологията.
Накратко: аз вярвам, че детето е социален индивид и че обществото е органичен съюз от индивидуалности. Ако не вземем предвид социалния фактор в личността на детето, ще останем само с една абстракция; ако не игнорираме индивидуалния фактор в обществото, ще ни остане само една инертна и безжизнена маса. Затова образованието трябва да започне с психологическо вглеждане в способностите, интересите и навиците на детето. Всяка негова фаза трябва да бъде сверявана с тях. Тези способности, интереси и навици трябва постоянно да бъдат анализирани, за да знаем какво означават. Трябва да бъдат преведени на езика на своите социални еквиваленти, за да знаем как биха могли да допринесат за социалното благо.
Що е училище?
Вярвам, че училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е чисто и просто онази форма на социален живот, в която всичко трябва да помага на детето да черпи от наследството на човешката раса и да използва способностите си в полза на обществото.
Вярвам, че образованието е част от живота, а не подготовка за бъдещо живеене.
Вярвам, че училището трябва да представя живота – живот толкова реален и важен за детето като този в неговия дом, квартал или площадка за игра..
Вярвам, че това е психологическа необходимост, тъй като е единственият начин да осигурим някаква последователност в израстването на детето, единственият начин миналият опит да даде основа на преподаваните в училище нови идеи.
Вярвам, че това е и социална необходимост, тъй като домът е онази форма на социален живот, в която детето е било отгледано и възпитано.  Задачата на училището е да задълбочи и разшири формираните в семейството ценности.
Вярвам, че голяма част от съвременното образование се проваля, тъй като пренебрегва фундаменталния принцип, че училището представлява форма на обществен живот. Вместо това училището бива разглеждано като място, където трябва да се усвои някаква информация, да се научат определени уроци и да се формират определени навици. Тяхната ценност се крие преди всичко в далечното бъдеще; детето трябва да върши всичко това заради нещо друго, което ще му се случи в бъдеще; тези дейности са само подготовка. Затова и не стават част от жизнения опит на детето, следователно не са истински възпитателни.
Вярвам, че при съществуващите условия твърде много от стимулите и контрола произтичат от учителя, тъй като се пренебрегва идеята за училището като форма на социален живот.
Вярвам, че мястото и задачата на учителя в училище трябва да се интерпретира на същата основа. Учителят не е там, за да налага определени идеи или да формира определени навици у детето, а като член на общността, който трябва да подбира влиянията върху него и да му помага да реагира подобаващо.
Вярвам, че работата на учителя е да определи на базата на по-големия си опит и на по-зрялата си преценка как да бъде поднесена на детето дисциплината на живота.
Вярвам, че всички въпроси по оценяването и поощряването на детето трябва да се определят от същия принцип. Изпитите са полезни само дотолкова, доколкото проверяват пригодността на детето към обществения живот и показват къде би могло най-много да допринесе и в коя точка най-добре може да му се помогне. 
Тематика на образованието
Вярвам, че социалният живот на детето е основа на концентрацията или свързващото звено на цялото му обучение и израстване. Социалният живот осигурява подсъзнателното единство и контекст на всички негови усилия и постижения.
Вярвам, че ние насилваме детската природа и затрудняваме и най-добрите възпитателни резултати, като запознаваме детето твърде рано с голям брой специализирани науки като четене, писане, география и т.н. без връзка с неговия социален живот..
Вярвам също така, че историята има образователна стойност дотолкова, доколкото представя различни фази на обществения живот и развитие. Обучението по история трябва да се ръководи от препратки към социалния живот.  В противен случай историята бива препратена в далечното минало, където става мъртва и инертна. Като свидетелство за социалния живот и прогрес тя се изпълва със смисъл.  Вярвам обаче, че това е невъзможно, без същевременно детето да бъде директно въведено в социалния живот.
Затова вярвам, че първостепенната основа на образованието се крие в способностите на детето, развивани съобразно същите конструктивни принципи, които са създали и самата цивилизация.
Вярвам, че единственият начин да накараме детето да осъзнае своето социално наследство е да му позволим да извършва онези фундаментални типове дейности, които са направили цивилизацията такава, каквато е.
Вярвам, че понастоящем губим много от ценността на езиковото и литературното обучение, тъй като сме елиминирали социалния елемент. В учебниците по педагогика езикът почти винаги се третира просто като израз на мисълта. Вярно е, че езикът е логически инструмент, но също така и преди всичко той се явява социален инструмент. Езикът е средство за общуване; чрез него индивидът споделя идеите и чувствата на другите. Ако го разглеждаме просто като начин да получим конкретна информация или да се похвалим с наученото, той губи социалната си мотивация и цел. 
Затова вярвам, че съществува последователност на обучението в идеалната учебна програма. Ако образованието е живот, то животът поначало има природонаучен аспект, културно- артистичен аспект и комуникативен аспект. Затова не може да се каже, че подходящите предмети за първи клас са само четене и писане, а в по-горен клас могат да се въведат литературата или природознанието. Напредъкът не се заключава в последователността на предметите, а в развиването на ново отношение и нов тип интерес към опита. 
Най-сетне вярвам, че образованието трябва да се схваща като постоянна реконструкция на опита; че процесът и целта на образованието са едно и също нещо.
Училището и социалният прогрес
Вярвам, че образованието е основен метод за социален прогрес и реформи.
Вярвам, че това схващане отдава дължимото както на индивидуалистичния, така и на социалния идеал. То е индивидуалистично, защото признава формирането на определен характер като единствената истинска основа на правилния живот. И е социално, защото признава, че този характер не може да бъде формиран чрез някакво лично наставление, пример или призив, а само чрез влиянието на определена форма на институционален или общностен живот, и чe този социален организъм може да предопредели етическите резултати с помощта на своя орган, училището.
Вярвам, че дългът на обществото към образованието е негов първостепенен морален дълг. Чрез закон и наказание, чрез социална агитация и дискусии обществото може да се регулира и формира по един повече или по-малко случаен и произволен начин. Затова пък чрез образованието обществото може да формулира собствените си задачи, да организира средствата и ресурсите си и така да се развива ясно и целесъобразно в избраната от него посока.
Вярвам, че когато обществото си даде сметка за разкриващите се по този път възможности и за свързаните с тях задължения, то би предоставило на образователите несметни ресурси от време, внимание и пари. 
Вярвам, че всеки човек с интереси в областта на образованието трябва да настоява на училището като най-важното и най-ефективно средство за социален прогрес и реформи, за да може обществото да осъзнае значението на училището и необходимостта да даде на образователите всичко необходимо за изпълнението на техните задачи. 
Вярвам, че в тази своя интерпретация образованието представлява най-съвършеният и тесен съюз между изкуството и науката, който бихме могли да си представим.
Вярвам, че когато науката и изкуството вървят ръка за ръка, ще се намери най-мощният мотив за действие, ще бликнат най-чистите извори на човешко поведение и хората ще влагат в работата си най-доброто, на което са способни. 
Вярвам най-сетне, че учителят се занимава не само с обучението на отделните личности, а и с формирането на истински социален живот.
Вярвам, че всеки учител трябва да осъзнава благородството на своята професия и да помни, че неговата роля е да поддържа добър социален ред и да осигурява правилен социален растеж.
Вярвам, че в този смисъл учителят винаги е пророк на истинския Бог и водач към истинското небесно царство.
P.P Ще добавя само , че казаното по - горе звучи още по - актуално днес и няма да е зле , хората , които имат отношение към образователните институции се замислят над нуждата от промени.
Иначе изпращам най сърдечни поздрави към всички , които са се посветили на тази благородна професия -учител!