Неизбежните рейтингови проучвания от години поставят Сестра Емануела между петте най-уважавани и обичани личности. Медиите се готвеха на 16 ноември да почетат 100-годишния й рожден ден, но тя, съвсем в съгласие с познатото й нестандартно поведение, им устрои последната си шега: “Денят на смъртта ми - казваше тя - ще бъде най-хубавият ден в живота ми... Ще бъда изстреляна към Господа, хоп, ей така, като ракета, и тогава Той няма да ме пита за мястото ми в рейтингите и колко мои книги се продават, а колко съм обичала.” “Смъртта си приемем подобно на ликуващия момент, в който детето се хвърля в обятията на татко си.”
Сестра Емануела издъхна в съня си на 20 октомври, три седмици преди да стане столетница. И ето, че изведнъж политици, общественици, медийни звезди и обикновени хора насочиха погледите си към спомена за дребната старица. Цяла Франция за малко забрави грижите и суетите около световната криза, пренебрегна борсовите квоти, спада на жизненото равнище, за да насочи сърцата си към образа на Сестра Емануела.
Защо така? Родена в Брюксел, тази двадесет и три годишна франко-белгийка от буржуазен произход, приема монашеството в мисионерския орден “Сионска Света Богородица”. Днес, когато я питат за причините на този избор, тя отговаря: “Разбрах, че един само мъж не би задоволил цялата ми любов... Търсех нещо по-велико, по-въодушевяващо. Избрах Бог... може би не бих могла да остана вярна на мъж, както останах вярна на него.”
В следващите двадесет и осем години сестрата преподава френски език и философия в Цариградския колеж, без да престава да търси истината, изучавайки Юдеизма, Исляма, Будизма, Конфуций и Лао Дзе, но и Свети Тома Аквински и най-вече любимия й философ Блез Паскал, който пише: “Няма окончателно доказателство, че Бог съществува. Или се отказваш да вярваш в него и тогава поемаш риска да се погубиш вечно, или залагаш, че Бог съществува и тогава дори да сбъркаш, нищо не губиш.”
Следващите десет години Сестра Емануела преподава в Тунис, а накрая - в Египет. В 1979 г., на 62-годишна възраст тя заслужено би могла да ползва правото си на спокойна пенсия в дома, с който орденът разполага в Южна Франция. Вместо това тя предпочита да остане в Кайро на разположение на най-нисшите. Въпреки отрицателното отношение на йерархията, тя успава да я склони и заживява “бедна между бедните” в бивша козя колиба сред огромното чудовищно бунище на египетската столица. В непоносима смрад, плъхове и миазми, там 4000 лумпенизирани парии преживяват от ръчното рециклиране на хилядите тонове буклук, изсипвани всеки ден. Нито ток, нито вода, нито канализация, никаква медицинска помощ. Алкохолът и дрогата поразяват. Момичетата, омъжени на дванадесет годишна възраст, раждат всяка година. Половината деца умират от тетанус още през първите десет месеца, оживелите няма никога да стъпят в училище. Нищета и отчаяние!
Но пенсионираната калугерка не се отчайва, а действа. С упоритост и дори нахалство, тя чука на вратите на отговорните, докато се отворят; търси помощи, докато не намери; иска средства, докато не получи. Неуморно кръстосва Европа и Америка, където гласът и усмивката й впечатляват, а свободният, пряк и понякога укорителен тон смущават. Не минават десет години в бунището, тя успява да прокара ток и вода, създава медицински център и училище. Благодарение на ваксинацията детската смъртност спада драстично. В противоречие с доктрината на Ватикана, Сестра Емануела раздава противозачатъчни средства на жените, “за да си възвърнат достойнството”. Но това не е достатъчно - “да дадеш риба на гладния е хубаво, но не стига - казваше тя - по-добре е да му дадеш въдица и да го научиш на риболов.” За целта тя създава завод и търговска мрежа за сортиране на боклуците и превръщане на отпадъците в тор. В 1993 г., след 22 години живот между унижените и оскърбените, 85-годишната Сестра Еманиела склонява да се оттегли във Франция, но не и за почивка. С книгите си, призивите си, с присъствието си в обществения живот, тя до последния момент раздухва “епидемията на любовта”, възбудена от нея преди четиридесет години от дъното на човешката нищета.
Днес сдружението АСМАЕ, създадено от нея, разполага с бюджет от 3,8 милиона евро, провежда 203 здравни и просветни инициативи в девет страни от четирите континента, които ползват 70 000 деца от цял свят. Броени седмици преди смъртта си, Сестра Еманиела казваше: “Човек трябва да притежава много широк поглед върху религията. Религията не се състои в това само да поддържаш връзка с Бога, а и да търсиш чрез него връзката с човека... Мечтаех за една църква бедна и служеща, но излъчваща евангелска любов, за да настъпи най-сетне справедлив и по-братски живот... В началото смятах, че евангелизирам вехтошарите дрипльовци, защото ме научиха как се живее по евангелски... Разширих хоризонта си, като в него обхванах цялото човечество, а не само онези, които принадлежат на моята вярска общност, каквато и да би била тя... Сега изгорих книгите си и тетрадките си по теология, защото днес знам, че Бог не принадлежи ни на философите, ни на учените. Бог е само любов! Без общуване, без споделяне, без солидарност, човечеството не може да напредне. Това значи, че с оптимизъм, воля и любов трябва да постоянстваме, защото Бог не харесва страданието, защото ни е създал за щастие. Да се радваш на живота е дълг, но не можеш на щастието да се радваш сам, нито да го градиш върху нещастието на другите, защото по този начин не можеш да оталожиш глада си за щастие.”
Тази статия прочетох в изданието Про -Анти и реших да я споделя , защото си мисля , че живота и делата на тази жена , ще развълнуват не само мен.Жвивеем в свят , в който хора , като нея не се срещат толкова често.Нейния произход не е какъв да е и загърбвайки материализма , тя показва една друга философия и начин на живот.
Мисля си как би се променил живота на всеки един от нас , ако дава любов поне 50% повече от колкото го правим сега?
Поздрави!
Дано повече хора са докоснати от благодатта и вярата ги направи по- добри!
2. БЛОГЪТ НА ТЕОДОР ДЕЧЕВ
3. Между вчера и утре съм тук и сега
4. блога на джонс
5. zasto ne
6. chuvstvitelnata
7. за политика
8. блога на минчо спасов
9. добри коментари
10. sport
11. блога на нулата
12. pakostnika
13. за духовното
14. добър блог
15. духовен блог
16. интересен
17. interesen
18. философът
19. стойностен блог