Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ — Матей 24:3–14, NW. Сами по себе си последните събития в света са лоши, но това, което те показват — а именно Христовото присъствие, — е добро. Условията, споменати по–горе, започнаха да проличават през известяваната нашироко 1914 година! Тя беляза края на времената на езичниците и началото на преходния период от човешко управление към Хилядолетното управление на Христос. Това, че трябва да има преходен период, личи от Псалм 110, 1 и 2 стих, и Откровение 12:7–12. Там е показано, че Христос ще седи отдясно на Бога в небесата, докато дойде времето за неговото възцаряване. Тогава една война в небесата ще доведе до това Сатан да бъде изхвърлен на земята и това ще донесе бедствия за земята, като Христос ще владее всред враговете си. Окончателният край на злото ще настъпи посредством една „голяма скръб“, която ще достигне връхната си точка във войната при Армагедон и ще бъде последвана от Христовото Хилядолетно управление на мира. — Матей 24:21, 33, 34; Откровение 16:14–16. Благовестието казва, че Бог е Творецът на човека и обича човека. Бог иска човекът да живее в един по-добър свят и смъртта да няма власт над него. Бог иска човекът да живее вечно. Но човекът се е отделил от Бога, обърнал е гръб на Бога и не се интересува от Бога в своя живот. Създал е един свят, изпълнен с потисничество на човек от човека, с насилие, разврат, зло, мизерия и смърт. Всеки човек поотделно следва да се покае за това, че в своя живот не е търсил Бога; за това, че е извършвал различни неща, които са престъпления спрямо Божия закон – сиреч е съгрешавал – и по този начин е заслужил вечно отделяне от Бога, а не вечен живот. Иисус Христос е Божият Син, който оповестява тези неща на човека, но същевременно се принася в жертва за всеки един човек, който е готов да признае тази жертва и да се покае за греховете си. Всеки човек следва да се покае за злото в себе си и за извършените грехове, следва да каже това на Бога и да приеме за себе си като изкупителна жертва жертвата на Иисус Христос, извършена на кръста. Необходимостта да реши даден въпрос, да се заеме определена позиция, особено в моралната и духовна област, е най-важното задължение на съвестта. Това може и ще определи нашата съдба за вечността. Бог съвсем ясно е дал на човека правото да избира и е направил този избор основа на един справедлив съд (Втзк. 30:15-19; Ис. Нав. 24:15; Откр. 20:12-13). Човекът обича да решава сам, но не обича да носи последствията от погрешните решения. За да свали отговорността от себе си, той прехвърля вината на Бога, на своите родители, на обществото, на разни институции, на характерните за времето обстоятелства. Някои религии учат, че човекът е морален робот, създаден от един бог, който определя всичко и не му дава истинска възможност сам да взема решения. Но такова учение няма никаква опорна точка. Бог призовава човека да вземе решение и казва, че той остава без извинение, ако се отвърне от Бога (Римл. 1:20). "Сложете нагръдника на правдата"-Ефесяни 6:14 Нагръдника на войника защитава един жизнено важен орган -сърцето!Фигуративното ни сърце или нашата вътрешна личност се нуждае от защита защото има скронност да върши зло.Битие 8:21 21. и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. Затова трябва да се научим да обичаме праведните стандарти на Йехова-Псалми 119:97 97. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Псалми 119:105 105. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми. Светския начен на мислене отхвърля или разводнява ясните напътствия на Йехова.Като обичаме праведноста и мразим злото ще избягваме да постъпваме по начин който може да съсипе живота ни.99. По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам в Твоите свидетелства Амос 5:15 15. Мразете злото, обичайте доброто И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Иосифа Римляни 1:20 20. Понеже от създанието на света {В изданието от 1938 г. "света" липсва.}* това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ — Матей 24:3–14, NW.

.......и вестители..... :)))
"Вие сте Мои свидетели,казва Господ,
За да Ме познаете и да повярвате в Мене,
И да разберете,че Съм Аз, -
Че преди Мене не е ималоБог.
И подир Мен няма да има.
И освен Мене няма спасител" - Исаия 43:10
Поздрави за поста,мила...! :)
Благословени почивни дни ти желая... :)))**