Денят е слънчев и топъл.Пътуваме , към Балкана.Напущаме тракийското поле и навлизаме в сенчестите дебри на Стара планина.Мирише на зелено.Въздуха е свеж и неволно вдишвам дълбоко.
Красотата на природата винаги ме е очаровала.За разлика от градския пейзаж , това , което ме заобикаля ме кара да се чувствам в един друг свят.Минаваме през селца , в които сякаш времето е спряло да тече.Отправили сме се към Жеравна.Имам бледия спомен от отдавнашно посещение в този край като ученичка.Почти нищо не си спомням и затова съм любопитна да видя това село.Згушено в дебрите на планината ,селото сякаш спи под палещите слънчеви лъчи.Тихо е.Минаваме по тесните улички в търсене на место , където да паркираме.Така стигаме до мегдана.Питаме за къщата на Йовков и тръгваме по стръмните улички да разгледаме селото.
Да си призная , вървя като омагьосана.Докосвам се до дървените къщи.Опипвам камъните.Сядам на един праг пред стара къща.Затварям очи и .................Чувам звън на хлопки.Стадо кози минава край мен.
Край него върви красив момък и весело подвиква.Зад него три моми нарамили кобилици кръшно вървят и се подсмиват .Стара каруца скрибуца натоварена с шарени черги токущо опрани на реката.
Отварям очи , за момент бях в другия свят, назад във времето.Хубаво ми беше.Спокойно ми беше.
Усетих , духа на възрожденското село..Патриархалния дух на българското.Усетих това , което Йовков и Елин Пелин описват в своите разкази.
И си мисля , какво спечелих, като се родих в този 20 век?Дали живеейки в едно по- развито общество се радвам повече на живота, отколкото хората живяли в миналия век?
Кое би направило живота по- щастлив?Дали материалните удобства или простичките човешки отношения?
Спомних си и един стих от 1 Кор 7:31

31. и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.
Да промените , които стават са много интензивни.Но тук в това божествено място пак казвам , времето като че ли е спряло.В една такава атмосфера , няма как да не се замисли човек , над това , колко преходно е всичко.Забързания градски живот не ни дава достатъчно време да останем насаме със себе си.Отнема ни от така необходимите мигове за спокоен размисъл.
Вървейки и размишлявайки за тези неща се озовавам пак на мегдана.Тук сядаме и изпиваме ароматното и евтино кафе и можем да усетим още веднъж удоволствието на тишина съчетана с планински въздух.Децата около нас споделят впечатления от видяното.Не са обаче много очаровани.За тях  видяното е символ на нещо старо и ретро.Кефи ги природата.Бих живяла с удоволствие на такова място.Боже , май че остарявам.Искам спокойствие и тишина.Далеч от суматохата и напрегнатия градски живот.Е признавам си , че без интернет не бих могла и без Библията си!
Тръгваме си и аз с благородна завист поглеждам към влюбена двойка , която спира мотоциклета си до нас и пита , къде може да се настани за няколко вечери.
Имало и млади , които търсят спокойствието на тези места.
Ех как ми се иска да дойде час по- скоро времето , когато ще се радваме на един нов свят , само ,,че под управлението на Бога!
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;
и предишните неща няма да се спомнят,
нито ще дойдат на ум.-Исая65:17

Замириса ми на зелено и чисто!
Поздрави!

Радвам се,че си успяла да релаксираш далеч от шумотевицата и мръсния въздух на града.За миг и аз успях да се потопя в безкрая на красотата на балкана чрез постинга ти.Целувки:)

....привет мила приятелко.... :)))
Много хубаво си направила.....наистина.....
това е голям релакс..... :)))
Радвам се за вас..... :)))
Благосовена вечер ти желая... :)))
hugs i kiss... :)))***