Понякога омръзва хубавото време и иска ми се есенен покой, когато покрива в дъжда ще дреме и тихия следобед ще е мой. Ще бъда до прозореца . Ще гледам , как падат и последните листа. На този пожълтяващ кинопреглед , ще смъква дрехата си есента. Под стряхата ми ще припява вятър. Небето ще е пълно с тишина , И отминаващото птиче ято , ще ми помаха с плачещи крила. И две листа ще прибера при мене, две златносребърни пари. За спомен от това спокойно време , когато есенния огън вън гори! Спомних си това мое любимо стихотворение , тъй като то най- добре отразява , настроението , което ме е обхванало.Нуждата от спокойствие и тишина понякога е толкова осезателна , че чувствам как душата ми стене за това. Да се изолирам и да се отдам на съзерцание и размисъл, ето от това имам крещяшта нужда, но за съжаление не мога да си го позволя в пълна степен.В малкото време, което имам, все пак се опитвам да релаксирам по свой си начин. Добре е, че нета ни дава възможност да си изнамерим музиката, която ни харесва, а за мен това определено е класиката и джаза . Н а фона на тази музика, едно четиво с духовна тематика ме успокоява и същевременно ме зарежда . Понякога влизам във виртуална галерия и разглеждам картини .Особено обичам пейзажите и ренесансовите портрети. Благодаря и на блогъри , които публикуват снимки от свои туристически обиколки.Така аз също се потапям в емоциите на техните пътешествия и се зареждам позитивно. Да прочета нечие стихотворение , също е удоволствие . Давам си сметка , че работата , която работя е свързана с контакти с хора.При това общуване е много важно настроениетои излъчването , което имам . От тях зависи и успеха ми.Посланието ми не е само вербално.Невербалните средства , с които общувам са също важни ,а те са тясно свързани с емоциите ми.Ето защо за мен е важно да съм позитивна и добронамерена и най вече искрена! За това обаче е нужно добро възтановяване .Стреса и неприятните емоции трябва да се тушират навреме. Най- доброто оръжие за това е добрата почивка и релакса! Как обаче да намираме баланса при това забързано ежедневие?

да балансирам в напрежението, което, понякога ,може и с нож да го реже човек.Скитането из различните поетични сайтове и форуми ме спасява много често...
Лек и усмихнат да е денят ти утре! :)

Приемам порциите класика, чета от стиховете на приятели, пътувам виртуално, затварям се да препрочитам някого и да мълча, мълча, мълча...
След толкова мълчание така очаквам пак да срещна някого наистина да поговорим...
Приятен ден и поздрави! :)

Дано да успяваме да направим всеки един ден Добър и да носим радост както на себе си така и на хората около нас!Това е дар от Бога!Благодар ви за пожеланията!

В такива моменти за мен е много разтоварващо пътуването с влак (въпреки всичко все още ми се случва ;)). Редуването на пейзажите ме успокоява и същевременно ме зарежда с нови сили - красиво е във всички сезони, макар че понякога останалите пътници могат да бъдат малко досадни… ;))

За съжаление все по рядко пътувам , но пътуването съща ме доставя удоволствие , особено като посещавам непознати места!Поздрав и на теб watwrlily