Напоследък си давам сметка , колко е лесно да осъдиш нечие действие и да го заклеймиш .Все по често слагаме етикет на хората , без да си даваме сметка за това , какво ги е накарало да постъпят по определен начин.Ставаме съдници , без да сме наясно с много неща.Понякога ни тежи , когато осъждат и наши постъпки и правят необосновани заключения за нас .Когато това се прави от наши близки е още по-лошо. Имаме ли право да кажем на някого :"Ти си лош"!"Ти си егоист""Ти си безотговорен"! Когато сме ядосани , често правим такива зъключения и застрелваме образно казано опонента си с тях , без да си даваме сметка че нараняваме човека и го съдим.Гнева ни кара да сме заядливи и да искаме да засегнем човека .Как да реагираме , когато това се случи на нас? Иска ми се да мога да владея емоциите си и да не позволявам на злобата и гнева да ме владеят. Е да ама не.Днес не можах да се овладея.Аз , която чета ежедневно Божието Слово.Знам как Бог мрази гневливите.Знам , как Бог се гневи на високоумните и горделивите!А защо го допуснах да се случи с мен? В един ненужен спор , аз допуснах да бъда въвлечена в словесен двубой в , който в стремежа си да кажа някой истини си позволих да обвинявам и да съдя.Тъй като аз самата , бях квълифицирана несправедливо , моето его , се разбонтува и ето ти тебе избухна , като вулкан моя гняв.И ги наговорих едни думи...............В викакъв случай Исус не би постъпил така, както аз. Лошото е , че това беше поредния двубой с моя физически баща.Тръгнах си от този двубой за пореден път сломена , натъжена , объркана .............. За , кой ли път се питам , къде греша?Защо Боже, не мога да намеря верния път?Той лош ли е ?Имам ли право аз да го съдя ?Не разбира се ,а го направих.Нареках го егоист и безотговорник.Имам ли това право , дори и да имам основания да си мисля това за него? Причините за споровете ни, винаги са били общо взето банални.Вечно недоволен от хората около себе си, обвиняващ за всичко другите -такъв е моя баща и няма изгледи да се промени.Но вината не е негова а моя , си мисля аз.Отношенията са такива, каквито позволим да са.Аз днес определено позволих на гнева да ме завладее и дадох воля на ненужни емоции.Да, този път се оказах слаба.Сатана ме накара да издигна гордо глава и да стъпча с ненужни думи неговото его. И какво постигнахме- нова безмислена " война".Ще настъпи период на мълчание от , който никой няма да има полза.Суета, суета ! Искам да съм над тези неща.Искам да давам любов и да проявявам разбиране.Стремя се в живота и отношенията си с хората около мен да правя добро .Изучавайки Библията се опитвам да прилагам в живота си християнските принципи.За съжаление в моменти като тези се чувствам зле.Знам че нещо не е както трябва.Че явно не съм си " научила достатъчно добре урока" Давам си сметка , че има още много неща да научавам за самата себе си и да изглаждам някой неща от моята личност , които ме отдалечават от моето разбиране за християнската личност. Споделям тези мои размисли , с риск да се сторят банални и маловажни на някй , но ми се ще чрез това споделяне да дам урок сама на себе си и отново да преосмисля постъпката си. Ще споделя всичко това и с моя небесен Баща и дано неговия Свят дух да поработи повече в моето фигуративно сърце , така щото личноста ми да придобие един по смирен възглед за нещата и да успявам да превъзмогна низките егоистични страсти , както и гневните изблици. Апропо на днешното християнско събрание , слушах доклад за това , какво ще ни помогне да устооим твърдо във вярата в днешния изпълнен с предизвикателства свят.Но това е друга тема.Ще споделя чутото може би в друг пост.

...не съди себе си толкова строго...
на мен също ми се е случвало често да избухвам,да говоря в гнева си необмислено...после му удрям един хубав рев,докато си простя и едно покаяние пада......все пак има надежда...все още вярвам,че Той вярва в мен....
...а това за баща ти...много ми е познато-моя беше такъв,ако не и по лош...има ли сме трудни моменти...последните години от живота му не се виждахме(сем. ни се разпадна постепенно,най-вече заради него),но съм се молила за него,пишех му,отдалеч ми беше по-лесно...почина внезапно и все още се питам достатъчно ли направих за него...ще разбера някой ден,но...
Баща ти няма да се промени,ако не го пожелае...не си виновна ти за отношенията ви...
Можеш само да се молиш за него,да го виждаш в съзнанието си променен и да се потопиш в океана на Божията милост...Успех!

Д а за съжаление отношенията ни ще продължават да са като една синосуида Маминка ваня !Благодаря ти за насърчението!

Съжалявам за дребния шрифт но съм на Опера и нямам инструменти за шрифта когато съм в Блога или поне аз не знам опциите и.Съжалявам!