В посланието на апостол Павел към вярващите в Колоса т.е в книгата Колосяни от Новия Завет в 3 гл 17 ст.четем:
17 и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.
Четейки тези стихове аз се замислих над техния смисъл и по-скоро над това което е важно а именно над това "всичко".
Какво значи да върша всичко в името на Исус?Ето да вземем един пример.Аз съм жена , майка , домакиня.Исус е бил мъж, живял е в друго време, не е бил семеен.Да на пръв поглед е така .Отваряйки обаче Библията на други стихове от Коринтяни попадам на следните стихове:

Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.
19 Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.

Ето един аспект от живота в който мога да приложа напътствията и да се уверя в тяхната правота.И аз съм се убедила , че ако има усилие от двамата брачни партньори да изпълняват тези напътствия нашия семеен живот ще е добър.
А тези стихове ?Как ви звучат те?
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.-Притчи 18:9
Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;-Галатяни 6:4
Много често ни се струва , че не сме ценени достатъчно или прекалено изтъкваме заслугите си пред останалите в службата.Гордоста ни и егото ни много често ни изиграват обаче лоша шега .Точно в такива моменти си стрева да си напомняме горните стихове.
Знаем колко лесно се подаваме на рутината в работата и тя ни омръзва или дотежава.Работим с нежелание , когато нямаме и разбиране от страна на шефовете си.Недоволствуваме и от неадекватно заплащане.Тогава си казваме , че няма да работим така както искат от нас.Да и тук идва пак подканата от стиха който цитирах по- горе.
23 Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;
Грижата и възпитанието на децата са трудна задача.Много често съм се обезсърчавала и ми е било трудно да се справя с някой ситуации.Разбирам обаче , че децата ни са дар от Бога и всичко свързано с техните грижи и възпитание трябва да го приемам като голяма отговорност и задължение и никога не бива да ми тежи това.
Защо споделяв тези мои размисли.Защото днес имах разговор с моя малък син , който виждайкиме да чета Библията пи каза:
-Мамо , не ти ли омръзна да я четеш тази книга?Какво толкова интересно има в нея?
На този въпроос аз ме отговорих като отворих на следните стихове!-Притчи 2гл.

1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

Книгата Притчи е безценна с мъдроста , която дават стиховете записани в нея!
Нека всеки , който чете записаното успее да използува мъдро Словото от Бога!

 

Благодаря ти!

Чудесен пост... приятелко...!!! :))) ........
И чудесни разсъждения...!!! :)))
Ти си чудесна....:))) Бог да благославя теб...
и семейството ти...:))) KISS :)))**