Напоследък се заговори за въвеждането на вероучението като задължителна дисцеплина в училищата.
До тук нищо лошо , казвам аз.Това , което ме притеснява обаче е неравнопоставеноста на различните вероизповедания.
В България има закон за вероизповеданията.

Съобразно международните документи, конституционните разпоредби и тълкувателно Решение № 5/11.6.1992 г. на Конституционния съд (КС) през 2002 г. беше приет Законът за вероизповеданията (ЗВ), който урежда правото на вероизповедание. Законовата разпоредба на чл. 2, ал. 1 определя, че това право е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо, затова всеки може да формира религиозните си убеждения съобразно собствените си възгледи, като участва, или не, в организирани форми за изповядване на определена религиозна доктрина (чл. 2, ал. 2). В закона изрично се подчертава, че е недопустимо ограничаване на правата на гражданите поради тяхната религиозна принадлежност, което отнема възможността държавата да предоставя привилегии или да упражнява дискриминация на религиозна основа.

Според разпоредбите на закона правото на вероизповедание се упражнява посредством формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и др. (чл. 5, ал. 1). В тази връзка са посочени и случаите, при които упражняването на това право може да бъде ограничено (чл. 8).

В тази връзка не мога да се съглася с намерението в часовете по вероучение да се налагат доктрини , които не съответстват на вярата на някой от децата.
Ами ако те са примерно будисти или католици?
Нашите православни отци имат претенциите да наложат православието като официална религия, въпреки , че такова понятие никъде не фигурира в закона.

Културно-историческият феномен на себеправедността, смело пропагандирана от комунистическата партия и заклеймяването на всички други без доказателства и без право на изслушване, до такава степен е проникнал в съзнанието и културата на България, че е трудно да преценим дори в ежедневни ситуации, дали искрени убеждения движат човека да защитава дадена позиция или просто твърдоглавие. В този контекст доктриналната позиция на православната църква, че тя е единствената истинска църковна организация звучи естествено. Още по-естествено става това звучене когато православието бъде прегърнато от политиците и държавата и превърнато в държавна религия, която обслужва светския политически интерес преди духовния. Така всеки, който има различни убеждения, богословски или политически, става „сектант”. Тоест, някой който се е отделил от цялото. Но кое е това „цяло”?

Ето на едни такива важни въпроси се налага да отговорим !

Убежденията на децата,особено религиозните,се определят от техните родители,там,у дома,където е сигурно и правилно.Те главиците им ги пълнят в училище с достатъчно объркващи неща и без това.Лично аз не съм съгласна на някаква институция/в случая училището/да се прехвърля отговорността за духовното развитие на децата.

Каквото и мнение да изкажа във всички случай, ще породи много въпроси и ще има опозиция...
Въпреки, това обаче, предвид огромната бездуховност, която се шири навред и превзема все по-големи територии в света, подкрепям децата да бъдат обучавани на християнски морал, ценности и добродетели.
Защото, виж какво се получи през изминалите години, поради липсата на духовно възпитание, берем днес плодовете...и никак не ни се услаждат...горчиви са...много...
И истината е, че ако продължаваме да упорстваме , и да отричаме, че няма Бог, и да не го допускаме в сърцата и училищата, плодовете ще стават все по-горчиви...
По-добре е да се прави нещо за духовното развитие на нашите деща, отколкото да се бездейства, а когато навършат определена възраст и могат да вземат самостоятелни решения, те сами ще преценят, и ще направят своя избор, към коя деноминационна общност да принадлежат!