Двуомих се много преди да седна и да споделя това.По принцип съм емоционална личност и не крия чувствата си.Смятам че те за това са чувства за да бъдат изявявани.
Като външен израз на емоциите ни са и сълзите.Аз плача когато съм тъжна но напоследък плача когато се моля.
За мен молитвата е много интимен момент на общуване с Бога.Напоследък обаче не знам защо това общуване ме кара да се просълзявам.
Почти се задъхвам от сълзи и някаква бучка засяда на гърлото ми.Молитвата ми е съпроводена винаги с благодарност.Разкривайки притесненията , проблемите и въобще всичко което имам да кажа на Бог аз се чувствам някак виновна, че го занимавам със себе си.А много добре знам че Бог иска точно това от мен.Той иска да му споделяме всичко.Да го търсим и да се съветваме с него. Да го питаме , да му възлагаме нашите грижи .Да търсим неговото ръководство.
Връщам се от командировка и пътувам с колата по пътя , изнервена и ядосана от неосъществена сделка.Възникнал е проблем и аз съм притеснена.Това се случва на хиляди хора по света.Каква е разликата обаче.В първия момент получавам сърцебиене и усещам как ме обземат негативни чувства.
В следващия момент обаче ми светва една лампичка.Казвам си :Нима забравяш какво имаш бе момиче?????????
Та ти имаш възможноста да споделиш проблема си с най великия омбуцман на Вселената и да потърсиш неговото разрешаване.
Започвам да си говоря на глас и да споделям мислите си с Бог.Сълзите ми се търкулват и аз ги виждам на огледалото.Плача и говоря и не усещам как ме залива спокойствието.Да няма как да се опише.Разбирам го единствено по честотата на ударите на сърцето и по липсата на бучката в гърлого.
Спокойна съм !Започвам да гледам по трезво на нещата.Решенията на проблема започват да се наместват.
Само сълзите продържават да текат още малко но това са сълзи на благодарност .Сълзи на радост от това , че никога няма да бъда оставена сама с проблемите си.Винаги знам , че имам до себе си протегнатата ръка на моя Създател -Йеова Бог.Отправяйки молитва чрез Исус Христос се моля да имам силата да се справям с проблемите и предизвикателствата на ежедневието.
Желая щастливи дни на всички , които искрено уповават на  нашия Създател!

Страшно много ми хареса, страхотно си го
описала,...и е много,много вълнуващо...
Бъди щастлива и ти,и изобилно благословена във всичко,cara mia...! :)*
.