Напоследък все по- често се замислям за ролите , които аз и моя съпруг имаме във възпитанието на нашия по- малък син.Баткото е студент и е самостоятелен.Та тъй като аз прекарвам повече време с малкия ,по -често ми се налага наистина да упражнявам възпитателните си функции.Като всяка майка и аз обичам много детето си.Това ме прави обаче още по- отговорна ,когато трьбва да го възпитавам и именно тук е противоречието ,защото се налага често да проявявам строгост .Понякога се налага да съм твърда и малко по- взискателна .Правя забележки, които не винаги се харесват на детето ми и му повишавам тон при к оето той приема това едва ли не като каране, а не като градивна критика.Съпруга ми е по -деликатен в това отношение и не смее много да му противоречи , което го прави "добрия татко "в очите на сина ни.Не веднъж съм искала да е по- твърд и да проявява повече строгост.Като следствие от всичко това , забелязвам как малкия като че ли е привързан повече към баща си.Не изкам да изглеждам като майка , която ревнува- не!Просто си давам сметка , че аз в очите на детето си съм строгата и изискваща майка - тази която иска.Таткото пък е разбиращия и толерантния.Е ако моята роля ще допренесе за това да възпитам едно добро дете то мисля си , че си заслужава за бъда и в тази роля въпреки , че в очите на детето си няма да съм толкова добра , колкото сигурно му се иска.
Искам само да споделя , че всеки ден не пропущам да му кажа , колко го обичам.Не му спестявам всички похвали ,когато е заслужил.Казвам му колко се гордея с него , когато има успехи.Обратно , съпруга ми не е по похвалите и не дава външен израз на чувствата си.Ето защо се чувствам понякога объркана и не искам да сме така различни в ролите си народители!
Опитвам се обаче да прилагам напътствията на мъдрата книга-Библията:
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.-Притчи 22:6

Нямаш си напредстава с какви родители се сблъсквам ...на родителска среща дошъл пиян! Това е само един пример, познай колко и какви има още?!
Аз съм ввъ война с родителите и на всички родителски срещи едва оцелявам...за "гарджетата" си ще ме убият!

Разбирам проблема ти и знам , че има много родители които са абдикирали от възпитанието и смятат , че то е задача само на учителите.Оправдават се , че нямат време.Защитават децата си без да осъзнават , че това е криворазбрана обич.Поздрав!

Благодаря ти за коментара.Наистина ми се иска да сме последователни и единни в методите си на възпитание.Искам да възпитам едно дете достойно , като знам , че децата са дар от Бога и тяхното възпитание е сериозна и нелека задача.Поздрав!

Преди да родя, имах 3 теории за възпитание на деца, сега имам 3 деца и нито една теория!

Понякога най-дългия път е този между родители и деца. Но пък единствения, който наистина си заслужава да вървим.

голямата е студентка в друг град, а малкия - в 10 клас - си е при нас. С всяко дете е различно. На човек му се струва, че с малкото е по-трудно, може би защото е забравил трудностите с голямото :) Накрая и двете порасват и отлитат, а на нас ни е мъчно :(
Най- сладко е, докато са при нас - така че - радвай му се на малкия и - спокойно.

Верно е че с всяка дете трябва да имаме индивидуален подхок.Теориите са относителни.Божиите напътствия обаче са универсални си мисля аз!

Готова съм да вървя по дългия път на възпитанието и няма да се откажа да полагам усилия в това отношение , защото знам в какъв свят живеем.Трудности винаги ще има но знам Че Бог ще ме ръководи в тези усилни времена!

Аз обичам децата си и въпреки че съм понякога строга не пропускам да им показвам обичта си и да им се радвам!Хубави дни ти желая и ти благодаря за споделеното.

Да си добър родител е философия!Аз вече нямам ученици,голямата е компютърен инженер,малката учи комуникации и двете в ТУ София.Аз бях строг родител,не пуснах голямата в езикова гимназия страхувах се!Тя често ми натякваше,и двете завършиха реална гимназия.Като студентки записаха интензивни курсове преди да заминат на студентска бригада в Америка.Връщайки се от там голямата каза : че с това сме компенсирали езиковата гимназия!Малката в момента е там,надявам се и тя да го каже.Считах ,че до 11 клас, децата трябва да са под контрол.Сега са големи осъзнават какво правят. Понякога давам съвети , нали съм учител,но се съобразявам ,че са пораснали!Родителите считам че трябва да са взискателни към своите деца!Не разбирам тези които считат,че всички грешат само техните деца не! Много права се дадоха на децата,не се напомня ,че имат задължения-основно да учат!