Продължавам да твърдя , че отговорноста на родителите при възпитанието на собствените им деца е огромна.И когато има насилие и фрапиращи нарушавания на свободата на детето трябва да се търси отговорност на такива родители.
Дали при мен нещата са били фрапиращи , в моето детско съзнание може би изглеждаха така.Ежедневни скандали , псувни , побои , полиция.Крясъци , нагрубявящи думи.Сега си давам сметка как моята психика е успявала да се съхрани.Как съм успявала да бъда все пак позитивна и да правя това което е трябвало с една наранена психика.
Нещото от което има нужда едно дете е много любов и внимание.Насърчение което да му даде увереност че може.Аз нямах това насърчение.Напротив , спирана бях от всички кръжоци , на които пожелавах да ходя.Не ми се разрешаваше да тренирам лека атлетика и аз си ходех тайно, като бях принудена да лъжа.Да и лъжех за много други неща.Лъжата се превърна в спасителното ми оръжие 
А нейния источник беше страха.Дали си даваме сметка , защо ни лъжат децата ни.Бъдете сигурни , че една от причините е страха от това , че няма да бъдат разбрани.По късно този страх се проявяваше и в отношенията ми с мъжете.Страха да не загубя , да не бъда отхвърлена.Но това е друга тема.

Растях разпъната от желанието да имам нормално семейство и същевременно исках родителите ми да се разделят.На никого не пожелавам да изпита това желание.И сега за мен семейството си остава най святото нещо, което може да обедини децата и техните родители.Не приемам съвместното съжителство.Брака за мен е свещен и семейството също.

Имам желанието веднага да цитирам моята любима книга Библията и какво казва тя по въпроса но ще оставя на желаещите сами да го направят.

Годините минаха и аз пораснах , през това време ниското самочувствие и уязвимоста ми създаваха проблеми и страдание.Осъзнах , че проблема е че аз не се обичам.От доста прочетени книги разбрах и това , че спасението е в моите ръце и помоща ми е от Бога.
Първото , което трябваше да направя е да простя .Да простя на всечки , които са ми причинили страдание и лошите чувства , към които ми пълнеха сърцето.
Когато направих това ми предстоеше един процес на възстановяване и аз започнах да се уча как да обичам себе си.Съвсем не лек процес но благодарение на това придобивах самочувствието и самоуважението от което имах нужда.В течение на времето забелязах и промяна в отношението на другите към мен и в часност на моя баща.Да промяната беше коренна.
Той суровия и безмилостен баща , ми призна , че ме обича и че се гордее с мен.Призна ми колко е радостен когато вижда какво съм постигнала.
Сега си говорим като стари приятели и много често се налага аз да го порицавам за неща които все още има като пороци , например употребата на алкохол.
Не се е отказал и от пиперливите си изрази понякога но се съобразява в мое присъствие.
Щастлива съм , че с доброто и любовта , успях да преборя травмите и да променя отношението на човека причинил ми толкова страдания.Да аз обичам моя баща и съм му простила.Сега когато му прочитам някой стихове от Библията , той  макар  и да клати глава  казва , че има нещо верно !
Дали пък няма да се вслуша в Божието слово ?

изпадат в крайности при възпитанието на децата си - или ги глезят безмерно или ги нагрубяват. Онзи ден в една спряла кола с отворена врата чух един баща да обижда детето си, което беше дестина годишно момченце. Много беше грозно, но той явно счита, че е в правото си. Едва ли мисли, че тази наранена психика, ще трябва после цял живот да се лекува.

Четях постинга и настръхвах от това, което прочетох и във 2 постинга!
Никой не бива да преминава през такива изпитания, но...уви, за съжаление действителността е друга!
Дълъг и труден процес си изминала, мила! Но знаеш ли, от всичко, което прочетох още веднъж се уверих, че само любовта е способна да промени отношенията и ситуациите, независимо колко са трудни и объркани! И тази любов я откриваме при Бог! Благодаря му за това!
Благодаря на Бог, че е бил с теб и ти е дал сили да излезеш победител от тази ситуация, защото Той вече победи и победата на нас дари!
Бъди благословена!

Благодаря ти Славейче за съпричасноста и за пожеланието.Наистонаа горчилката , която изхвърлих от себе си беше голяма и процеса на пречистване -труден но си струваше!
Сега съм щастлива и вярвам , че Бог ми дава наистина тези благословии .Бъди благословена и ти.

Радвам си,че си намерила верния път и си успяла да простиш.Всичко,което ни се случва в живота има някакъв смисъл.И то винаги е най-доброто за нас.Въпреки,че най-често го разбираме след много време.Стъпалата,през които преминаваме са нужни за да достигнем до следващите.Вгледай се в себе си и виж колко далеч е стигнало съзнанието ти в развитието си.Може би ако детството ти беше слънчево,това никога нямаше да стане.Така че се усмихни,благодари на миналото и продължи напред,носейки светлината в себе си.

Права си jenajena Миналото е загърбено и гледам д настоящето !Благодаря за коментара , заповядай пак.Поздрав!

Гордея се , че винаги успяваш да се справиш със всичко благодарение на силния си характер.Опитвам се и аз да бъда такава , но не се получава.Продължавай все така.Не съжалявай за миналото, постарай се за бъдещето.Бъдещето на нашите деца.Обичам те.:))))