Винаги когато се връщам към годините които казват че принадлежат на детството спирамда мисля и прогонвам спомените.Да , аз съм от хората , които не искат да си спомнят за детските си години.
Защо?- ще попитате .Ами защото имах баща който "отрови "това мое детство.
Ссуров във възпитателните си мерки, употребяващ системно алкохол и малтретиращ майка ми и по -малката ми сестра.Мъж , смятащ , че жените в къщи са прислужници и нищо повече.
Аз си бях обаче отворено и любознателно дете по рождение , дето казваше една приятелка на баба ми - укумуш момиче, антика!Много обичах да чета още от малка.Мама ми купуваше книжки и аз ги поглящах с голям интирес Много често ми се забраняваше да гледам телевизия и аз използувах това за да чета.Научих се и да свиря на акордеон , защото мама пееше народни песни .В училище бях отличничка но това не се броеше от татко ми.Вечно беше недоволен от мен и съответно наказанието беше лишаване от нещо.
Така растях с усещането че не ставам за нищо , че не съм достатъчно добра . 
Адски страдах .
Мъчно ми е ще си почина малко!

Само спомените ме натъжават нищо повече !
Спокойна съм и ти благодаря !Поздрави!