"И ще се наплодят художници из нашата благословена татковина, и ще започнат да пренасят върху платното картините на съвременния живот. А сюжети! Господи Боже мой, колко мили сюжети ни дава сегашният живот... Искаш да нарисуваш например просяк. Богат материал: изправи се при входа на Софийския градски съвет и избирай колкото ти е угодно; от сутрин до вечер непрекъсната верига най-разнородни просяци, с упоително живописни дрипели, се качат със смътни надежди и слизат със сълзи и въздишки по стълбите на обанкрутения Градски съвет. Хвани кисцата с трептяща от художествен огън ръка, опри проницателен поглед в ония изпити от глад и неволя мъртвобледи лица, с хлътнали очи, със сплъчкани коси, вгледай се в поетическия безпорядък на разноцветните дрипи, от които е сглобена тяхната малко трудна за живопис одежда, почни да комбинираш краските и размахай четката върху платното... Ти можеш да препълниш целия дворец с такива божествени картини. Или искаш да рисуваш идилически пейзажи: иди в Ючбунар - материал неизчерпаем. Зимните пейзажи там не отстъпват на летните: лете гледаш зелени плесенясали езера, населени с вечно пеющи жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота; а зиме езерата се покриват със зюмруден кристал и голотата се покрива с парцали. Или те блазнят картините на нашето величие: вземи нашите дворци, столичния ли искаш, край тих бял Дунав ли искаш - иди в Русе, край море ли искаш - във Варна, между скалисти хълмове ли искаш - иди в Пловдив, иди около Калофер, из Чамкория, из Кюстендилско... няма край. Рисувай, дявол да го вземе! Рисувай князе, рисувай божеци, рисувай бирници, рисувай адвокати - наляво и надясно богати, възхитителни сюжети."

София, 23 септемврий 1895 г.

112години по- късно този текст ми прозвуча толкова актуално и се запитах -Защо ли?
Та нали в началото на 21 век като член на ЕС , би трябвало да сме държава с друг облик от този по времето на Алеко Константинов.
За съжаление обаче съвсем не е така.Сюжетите от ежедневието ни съвсем не са радостни.Бедност , престъпност , насилие, омрална деградация , липса на сигурност са само малка част от заобикалящата ни действителност.
Ех бай Алеко защо звучиш така актуално!
Иска ми се вместо черната точка от белия лист да виждам бялото поле около нея.И ще продължавам да вярвам че някой ден картината и сюжетите ще се променят.Ще дойде времето когато ще създаваме едно ново общество .Тогава наистина усилията на всеки един ще бъдат възнаградени и ще видим плодовете на труда си .
За успеха на такова едно общество обаче ще са нужни и нови стандарти и закони.
Дали могат да  са човешки?
Псалм 146

3 Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог