“Тъй като любовта и страхът едва ли могат да съществуват заедно, то ако трябва да избираме между тях, много по-сигурно ще е да се страхуват от нас, отколкото да ни обичат”.

Николо Макиавели, Принцът, 1513

Политическа икономия на страха

Страхът, както и всеки друг „производителен“ ресурс, е подчинен на законите на производството. Той също не може да избегне закона за намаляващата маргинална производителност: с прибавянето на все по-нарастващи дози от раздути страхове в процеса на държавното „производство“, общественото изискване за защита от страна на държавата започва да намалява. Първият път, когато държавата извика „вълк“, обществото е уплашено, вторият път – по-малко, а третият – още по-малко. Ако правителството разиграва картата на страха прекалено много, то претоварва обществената чувствителност и евентуално хората започват почти напълно да игнорират опитите на правителството да ги уплаши с нещо ново. (…)

Страхът е един обезценяващ се актив. (…) Този фактор ни помага да обясним непрекъснатото раздуване на различни страхове от страна на масовите медии: освен, че обслужват собствените си интереси в стремежа си да захванат по-здраво вниманието на широката публика, те купуват и един вид застраховка срещу евентуално наказване от страна на държавата чрез поддържането на поредната програма за раздуване на страхове, която правителството осъществява. Всеки, който гледа, да речем, Водещите Новини на CNN, може да потвърди, че рядко минава ден, в който да не се обяви някаква нова, неочаквана Ужасна Заплаха – аз я наричам the danger du jour.

Чрез поддържането на населението в състояние на изкуствено повишени опасения, правителството-медия подготвя почвата за насаждане на специфични мерки за облагане с нови данъци, регулации, наблюдение, доносничество и други посегателства срещу богатството на хората, тяхното право на необезпокояване и различните им свободи. Оставени на спокойствие за известно време, освободени от това непрекъснато бомбардиране с предупреждения, хората скоро биха разбрали, че едва ли някоя от обявените заплахи притежава каквото и да било съдържание и че те могат отлично да се грижат за собствените си работи без обещаващия по-висока сигурност контрол и данъчното кожодерство, които правителството се стреми всячески да оправдае.

Големи части от правителството и „частния“ сектор участват в производството и разпространението на страх. (Имайте пред вид, че много от хората от привидно частния сектор в действителност са някакъв вид наемници, живеещи в края на краищата за сметка на данъкоплатеца. Истинската заетост в държавния сектор е много по-висока от официално заявяваната). 6) (…) Новинарските и развлекателни медии се качват с огромен ентусиазъм в тази каруца на паникьорството, обосновавано чрез заплахи отвън и отвътре – всичко, каквото и да било, стига само да се впримчи още по-здраво вниманието на публиката.

Консултанти от всякакви размери и форми се изкатерват на борда, улеснявайки разпределението на милиарди долари по посока към политически изгодни доставчици на ала-бала „изледвания“, които подпомагат появата на дебели студии, по-голямата част от чието съдържание не е нищо друго освен безполезни пълнежи, преповтарящи едни и същи проблеми и спекулиращи относно евентуалното откриване на работещи решения. Всички такива студии обаче се покриват в една точка – а именно твърдението, че се надига криза и че още повече подобни студии са нужни в процеса на подготовка за нейното посрещане. Оттук и един вид закон на Сей в политическата икономия на кризите: предлагането (на заплащаните от правителството студии) създава от своя страна търсене (на заплащани от правителството студии). (…)

По всяко време се появяват опортюнисти, които се присъединяват към раздуването на съществуващи страхове и се опитват да изобретят нови такива, за да обслужват собствените си интереси. Така например, учителите в държавните училища, както и различните администратори са съгласни, че нацията е изправена пред „образователна криза“. Полицейските управления и различните кръстоносци на трезвеността са съгласни, че нацията е изправена пред една всеобща „криза с дрогата“ или, понякога, пред специфична криза, като например „епидемия в използването на крак-кокаин“. Различните групи от интереси в областта на здравеопазването подхранват страхове от „епидемии“, които всъщност се състоят не в разпространението на заразни патогени, а в липсата на личен контрол и самодисциплина, като например „епидемията на затлъстяването“ или „епидемията на младежки самоубийства“. Чрез тази тактика цяла серия от дребни лични прегрешения бяха диагностицирани като изискващи медицинска помощ и вписани в обхвата на терапевтичната практика. 7)

По този начин страховете на хората, че например техните деца могат да станат зависими от дрога или да застрелят някой съученик, започват да наливат вода в държавната мелница – една мелница, която може и да мели бавно, но във всеки случай причинява огромни разходи, като всеки долар попада в джоба на някой щастлив получател (психиатър, социален работник, медицинска сестра; списъкът е почти безкраен). По този и безброй много други начини, частните лица стават съучастници в поддържането на един огромен държавен апарат, основаващ се на страха.


А произвидството на страх продължава и днес!!Всеки един от нас е заложник на системата за производство.Такъв е за съжаление днешния глобален свят и неговите общества независимо от формите на управление в тях.

Нека си спомним стиховете от Псалми

Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.

2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)

3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.

5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.

6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.

8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.

 

 

Поздравления за страхотната тема.Аз отдавна се каня нещо да напиша за механизма на "страховата терапия" ама все не ми остава време,защото е изключително обширна тема.Даже ти засягаш основно как държавата чрез страховата психоза оправдава увеличаването на преразпределението и изземването на икономически и лични свободи.

Виж само как държавата се включи в пропагандиране скока на цените за да мине по-леко скока на горивата.И после се опитаха да обвинят свободния пазар/по последния ми постинг за цената на кифлата:-)))/

Прос номер ама работи.Една паста за зъби може да се рекламира чрез белотата на зъбите или чрез предпазване от пародонтоза и падане на зъби.Втория начин винаги е по-ефективен.