Сядам да пиша провокирана от един днешен разговор, който се завъртя около това "как измерваме успеха?"
Срещнах човек, който не бях виждала доста години.Седнахме на чаша кафе в едно добро заведение.Пред мен стеше солиден мъж, добре облечен и вдъхващ респект.Побързах да го обсипя с въпроси къде е и как  е?Как е семейството му?
Оказа се че е в чужбина и това бе причината да не го срещам.Разказа ми накратко за работата си и въпреки ,че беше доволен от това с което се занимава- заемал висока позиция в една фирма, не ми изглеждаше ентусиазиран .Напротив умората и отегчението прозираха от него.
Казами че финансово е много добре.Имал всичко това , за което е мечтал.
Пари , кола , къща .......
Тогава го застрелях с директен въпрос: А  защо не си щастлив?
Отговора му отне доста време.Започна от там ,че улисан правенето на пари и кариера, той беше пренебрегнал семейството си.
Въпреки че всичко ,което е правил е било  за любимите на него хора , оказва се че в крайна сметка ,това не им е донесло щастие а напротив.
Забързаното ежедневие ги е лишило от пълноценно общуване.Контактите му с децата са били само през почивните дни.С жена си се виждали на вечеря .Постепето взаимоотношенията им охладнели.
Так се стигнало и до развод.
Сега ми каза той съм УСПЯЛ но нещастен.Имам всичко но не и това което искам-Семейство.
Гледах този мъж и му съчувствах искрено.Мислех си колко хора биха му завидяли ако не знаеха подробности .И да си призная се почувствах наистина щастлива .Дали съм от успелите се питах?Имаше време когато и аз се стремях към високи позици.Завиждах на хората с финансови възможности над моите.Не , определено не исках да съм на негово място.
Не желаех такъв УСПЕХ.
Спомних си думите от 1 Тимотей 6:10

9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,

Изпихме си кафето и се разделихме пожелавайки си да имаме наистина това което ни прави истински щастливи.Всеки знае какво го прави истински щастлив нали?

... за мен най-относителнто понятие на този свят! за едни това са парите, за други семейството, за трети възможността да пътуват! щастливи в един момент, недоволни в друг момент, а всъщност не е ли щастието в настоящето, в това което имаме, залисани в търсене на щастието!?! щастливи ли сме? мисля, че пълно, крайно, всемирно щастие няма! има ги моментите в които се чувстваме удоволетворени, миговете на любов и спокойствие, има ги дори в един слънчев следобед, на барбекю с добри приятели!

Скоро писах коментар по същата тема.

Спорен въпрос. Зависи кой с какво изпълва съдържанието на тази думичка - щастие...
За един щастието е едно, за друг друго...един е истински щастлив, когато след дълга раздяла прегърне до сърцето си любим човек. Друг, ако покори определен връх и цел в живота си.......за всеки е различно.
Според мен, истината е, че човек може да е щастлив само, ако е свободен. Един завистлив, неблагодарен и вечно недоволен човек, трудно може да бъде щастлив!

Хубав пост, Мерита!
Благословена вечер ти желая!:)

Зная, че за да сме истински щастливи трябва да изгражгаме във себе си чувството любов.Без това качество ще се чувстваме много подтиснати, агресивни- не че и да имаме любов понякога без да искаме изпадаме в тази досада позиция.
Хората, които все се оплакват че са недоволни от живота,т.е., че нямат материално положение те винаги ще са нещастни.Има и нещо друго.Много често чувам пак от подобни уж,, религиозни хора'', че бог ги наказва.Не. Това не е вярно. Бог не наказва, напротив бог обича---- той е ЛЮБОВ
ПОздрав към моята сестричка:)))))))))

много мило че вземате отношение и ви благодаля за коментаритe-В поста си размишлявах по скоро за това какво е успеха и как го измерваме.Оказва се че не материалния успех ни носи удовлетворение и не той е гаранция за щастие.Примера ми го показва.А и мъдрата книга на Бога също!