Едно от нещата които ценя в живота си това са приятелите.Като се замисля обаче, се оказва че имам твърде малко истински такива. Ако трябва да конкретизирам те са две .За съжаление едната е в чужбина.Другата е тук и общуваме почти всеки ден.
Мисля си обаче -как се създава едно приятелство и какво го прави трайно?На какво се гради то?Правя разлика за себе си между добри познати и приятели.Имам доста добри познати ыс които също общувам и имам общи интереси.Да с тях ме свързват интересите и когато се видим говорим по конкретни теми.
В течение на времето установих че отсявам познатите си .Започнах да ценя хората които имат какво да ми кажат ыкакто и аз на тях.Установих че не обичам да съм с емоционални вампири например.Това са хора ыкоито са ме използували като кошче за душевни отпадъци.След среща с тях съм се чувствала емоционално изтощена и с течение на времето започнах да ги избягвам.
А за истинските приятели мога да кажаы че са истински ызащото си имаме пълно доверие и мога да разчитам на тях във всеки един момент.
В Притчи 17:17 се казва: "Приятел обича всякога и е като брат във време на нужда "
Имала съм много възможности да поставя на изпитание моите приятелки и съм разбрала че дори и да сме попадали в критични ситуации и изпитания , приятелството ни е подължавало.
Забелязвам напоследък и това ыче доскорошни мои добри познати не ми се обаждат под претекст че нямат време и са много ангажирани.Съгласна съм но само до някъде с това оправдание.Доброто планиране на времето винаги ми е помагало да намирам време и за срещи с приятели .Доброто желание е важно според мен.Приятелството трябва да се обгрижва.То е въпрос на усилия и отговорност също .Затова оценявам приятелките си и им благодаря за верноста .
Тези мои мисли са предизвикани от съпричасноста и загриженоста които усетих след вчерашния инцидент който преживях.Стоплящите думи които чух ме накараха да забравя болката и да се почувствам щастлива че има истински приятели-Блягодаря им!

когато получиш подкрепа от друг човек и особено от някой от който не си очаквал.Напоследък забелязвам че хора съвсем непознати си помаган в критични ситуации и това ме кара да вярвам че човеколюбието и съпричастноста все още не са изчезнали .Благодаря ти за споделеното преживяване.
Поздрав