Повода да седна и да пиша стана изказването на един блъгър във връзка с моя предишен пост.
Ако трябва да съм честна ще кажа че не обичам излишните спорове , но когато имам мнение по даден въпрос и го споделям, обичам да се аргументирам , защо мисля така.
За да отговоря на въпроса , който поставих и като заглавие на поста си ще кажа -НЕ.
Не трябва да ставаме роби на клиентите си.Работила съм като на свободна професия , и като служител във фирми.И в двата случая , на базата на опита съм разбрала , че работата с хора е много отговорна.Когато тя е свързана с извършване на услуга , която изисква време и много труд това още повече прави клиентите зависими от нас.Съществува обаче и обратната връзка , че ние също сме зависими от клиентите , в смисъл че ако не извършим качествено услугата ги губим и тогава няма да получим и съответното възнаграждение.
Да предположим че сме самонаети и работим за себе си.Клиентите ни харесват и са доволни от нас.Идват нови и нови и работата ни нараства .Налага се да работим вече и извънаредно и даже и в почивните дни.Има хора , които са отдадени на това да свършат на всяка цена работата и да удовлетворят нуждите на клиентите си.
Тук обаче възниква въпроса , дали това е най доброто и за кого?
Няма съмнение , че клиента винаги ще е доволен от нас и не се замисля , какво ни коства на нас да изпълним навреме неговите желания , щом като сме поели този ангажимент.Проблема е по скоро наш.
Много хора се оплакват , че са стресирани и уморени , нямат време за други занимания.Да не говорим че много брачни партньори чувстват липсата на другия и онова общуване от което имат нужда , често е изместено от дежурни думи казани на вечеря или пред телевизора.
Остава ли време в такива случаи за децата ни? Дори и да са големи те имат нужда от нас.
И не на последно място ще попитам-Къде е мястото на духовните ни занимания?
Смятам ,че както физическото , така и духовното хранене е важно за нас.
Впримчени в това да задоволим нечии нужди , както и да печелим  не си даваме сметка за последствията от това за самите нас.
Ще споделя и още нещо , което ме дразни и това е работното време , което много работодатели са установили .Работа на 6 дневна седмица само с един почивен ден , не е нещо необичайно а си е масова практика.Работа извън 8 часа , да се досвърши нещо .....Не искам да съм разбрана пограшно , но при положение че в някой страни се говори вече за 6 часово работно време , а в други се търсят и почасови форми на заетост с цел гъвкавост и спестяване на разходи .Знам че темата е обширна и има още какво да се каже.
Да имаме един уравновесен възглед за работа и почивка , това за мен е важно и е въпрос на лично решение.
Нека си спомним и думите записани в 1 Тимотей 6:10 от Библията:                  

10. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.

Защо да не посетим и такива места и да се възхитим на чудесните кътчета , и да споделим това с близки на нас хора!

Съгласен съм с теб - ако работата те напряга, не ти създава удоволствие и приятни емоции, ако сутрин с нежелание тръгваш от къщи - в този случай ти си права.

В другия - не си.
Ние по цял ден мислим,и правим нещо - така сме устроени.
Защо когато разсъждаваме и действаме С Удоволствие да не помагаме на другите, на обществото - и на себе си?

А за физическото и духовното се намира време.
:)

в момента се стягам да отида до кантората и поработя за някои клиенти ,които дори не подозират това!:))))

Съгласен съм с всичко,което си написала.Моето мнение е,че небива да се става роб на клиента,както и небива човек да се превръща в роб от работа.
В работата обаче трябва да се влага старание и желание за качествен резултат.